Кой ще може да се възползва от подпомагането за медоносни култури по ПРСР?

По предложение на Асоциацията на земеделските производители в България, списъкът с медоносни култури, които ще влязат за подпомагане по мярка Агроекология и климат по ПРСР, ще бъде допълнен с овощните видове, ягодоплодните видове и етерично-маслените култури. След проведени разговори със зам.-министър Васил Грудев, имаме уверение, че предложението ни ще бъде прието, съобщи за Фермер.БГ Ивайло Тодоров, изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ).

 

Фермер.БГ припомня, че Комитетът за наблюдение на ПРСР прие промяна на мярка „Агроекология и климат”, която включва дейност за отглеждане на медоносни растения (като основни, а не като междинни култури) за осигуряване на паша на пчелите. Промяната ще бъде заложена в първата нотификация за промяна на ПРСР в Брюксел. 

[news]

Припомняме, че бенефициенти по дейността ще могат да бъдат физически и юридически лица, които трябва да имат сключен договор с пчелар/и с регистриран пчелин/и с минимум 20 пчелни семейства в информационната система на Българската агенция по безопасност на храните. С цел осигуряване на ефективна паша, разстоянието от пчелините до площите, на които ще се извършва паша е до 1 км. Разнообразието на медоносни култури е един от основните проблеми за пчелите. За тази цел, за да се избегне монокултурна паша, е заложено отглеждане на минимум три растения. С цел осигуряване на достатъчно количество медоносна растителност, е определена гъстота на паша от минимум 0,5 ха/пчелно семейство. 

 

Според АЗПБ има доста неясноти по схемата, които трябва да се доизчистят и изяснят: Схемата трябва да се направи по начин, по който да се носи солидарна отговорност, както от растениевъда, който отглежда културите, така и от пчеларя, чиито пчели ги използват за паша. Така както е предложена схемата в момента, ангажиментите са за сметка на растениевъда, който кандидатства по схемата – той от една страна ще трябва 5 години да изпълнява ангажимент към ДФЗ, в същото време средствата косвено трябва да отидат в пчеларите, които нямат ангажимент по схемата към ДФЗ. Вероятно по силата на договор, те ще имат ангажимент към самия растениевъд. И на практика, ако няма симбиоза между растениевъда и пчеларя, в ситуация на неизпълнение на проекта, остава растениевъдът, обясни Тодоров.

 

Идеята на тази схема е да се подпомогнат косвено пчеларите, тъй като за тях няма възможност за подпомагане по схемите и мерките за Агроекология. На практика финансирането ще е за растениевъдите, които отглеждат медоносни култури. Чрез сключването на договори между тях и пчеларите обаче, финансирането може да се разпредели. „До колкото разбираме, МЗХ подготвя в момента бланкови договори, но каквито и договори да се подготвят, те могат да бъдат развалени, когато са между два независими търговски субекта“, коментира Тодоров. 

 

При така заложените условия, схемата ще бъде атрактивна за овощните видове, етерично-маслените култури и не случайно ние от АЗПБ настояхме те да бъдат включени в списъка на подпомаганите култури. „Най-малко атрактивна ще е схемата за зърнопроизводителите и категорино мога да кажа, че няма конспирация в цялата схема средствата да бъдат пренасочени към тях“, каза в заключение изпълнителният директор на АЗПБ.