По-голямата част от нелегалните препарати за растителна защита се залавят на границата, като 99 процента от тях се внасят от Турция. Това разказа за Агри.БГ Любина Донкова, директора на дирекция „Продукти за растителна защита, торове и контрол“ (ПРЗТК), към Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Митничари задържаха голямо количество фалшиви пестициди

За 2017 г. са иззети или конфискувани 47 кг и 80 л препарати за растителна защита от обекти за търговия, производство и преопаковане, според данни на агенцията, предоставени на Агри.БГ, които са въз основа на годишните отчети на областните дирекции в страната. 

В същото време на границата същата година са спипани и прибрани общо 1 396 кг и 5 944 л. 

Година по-късно – за цялата 2018-а, числата са следните – 102 кг и 215 л от вътрешността на страната и 2240 кг и 851 л на границата. 

Това прави 55 кг  и 135 л повече за година, прибрани от различни обекти в страната. В същото време на границата се отчитат 844 кг повече  и  5 093 л по-малко. 

 

в страната

на границата

общо

2017

47.059 кг

80.03 л

1 396.35 кг

 5 943.73 л

 1 443.409 кг

6 023.76 л

2018

101.731 кг

214.63 л

2 239.95 кг

850.95 л

2 341.681 кг

1 065.58 л

Източник: БАБХ

 

Причината за голямата разлика в хванатите течни продукти за растителна защита (ПРЗ) на границата е, че през 2017 г. ОДБХ Хасково е иззела/конфискувала 5 616 л от нелегалните стоки и това рязко вдига числата. Първенец по брой хванати неразрешени препарати година по-късно е ОДБХ Бургас с 2212,95 кг ПРЗ, спипани на пристанището. 

Според данните на БАБХ, общо за двете години сухите препарати, които са хванати са с ръст от 38%, а течните – със спад от 82 на сто. 

Данни на Агенция „Митници“ сочат, че за 2017 г. задържаните препарати са 4 026.9 литра и 818 кг. През 2018 г. те са 3 719.4 литра и 1 078.8 кг, а до 31 май 2019 г. са задържани 6 840.75 литра и 2 923.4 кг

След справка на Агенцията се оказва, че най-често задържаните количества идват от Турция, както и в значително по-малка степен от Сърбия и Македония, които също са трети страни за България и ЕС.


Повечето случаи, които установява Агенция „Митници“, представляват пренос на препарати за растителна защита, които не отговарят на изискванията, например нямат етикет на български език, но не са укрити. В по-малка част от случаите е открита укриване на препаратите, т.е. контрабанда.


Лесен начин за прекарване на препарати през граница, е укриването им в личен багаж. От Агенция „Митници“ коментираха следното:


„За „внос с нетърговски характер" се счита вносът, който отговаря на следните условия:


- не се извършва редовно;
- състои се изключително от стоки за лична или семейна употреба от пътниците или от стоки, предназначени за подаръци;
- видът или количеството на стоките не са такива, че да предполагат внос с търговска цел.
На основание горепосочените разпоредби паричните прагове за стоки, различни от стоките, за които се прилагат количествени прагове, са в размер до:
- 300 евро или равностойността им в български лева за пътници, пресичащи сухопътни граници


Това означава, че няма категорично количествено ограничение за този вид стока (каквото има например за акцизните стоки), като общо всички внасяни стоки от пътника следва да са на стойност до 300 евро, а в това число би могло на теория да има и препарати за растителна защита. Този лимит не се прилага когато пътникът извършва чести пътувания, тъй като той е предназначен за туристи и е за стоки изключително за лично ползване“.


Дори при тази хипотеза обаче препаратите трябва да отговарят на изкисванията, т.е. не може да се внасят препарати за растителна защита, които са забранени за употреба в ЕС и България, дори за лична употреба.


 
Продуктите за растителна защита са на разрешителен режим и за да могат да бъдат пуснати на пазара и да бъдат употребявани, трябва да имат издадено разрешение.  

В Закона за защита на растенията е разписано, че се забранява вноса, въвеждане в страната, пускане на пазара и употреба на неразрешени и негодни ПРЗ. 
Под негодни се разбират такива, които са с изтекъл срок на годност, също така такива, които не отговарят на характеристиките, които са описани, ако се направи анализ. 

Любина Донкова: По-голямата част – 90 процента, се хващат на граничните пунктове. Останалите – във вътрешността на страната, много по-трудно се намират.  Нашата цел е да ги заловим още на границата. 

Реално това става в координация с митниците, като през последните години и двете институции посочват, че най-голям наплив на нелегални ПРЗ има от юг – през турската граница. 

 
Любина Донкова: За България 99% от нелегалните ПРЗ влизат от Турция. Съвсем малко – останалият 1 процент, са от Сърбия. Най-много се хващат на ГКПП Капитан Андреево и на Малко Търново.  

На въпрос на Агри.БГ има ли опити да се комуникира с Турция и властите там относно това, Донкова отговори: 

„Честно казано, в това отношение с Турция не си комуникираме. Те са трета държава, имат съвсем различни законодателни актове. Тези препарати са с много по-ниска цена, но реално не се знае дали ще имат ефект или няма да увредят растителната продукция“. 

Иначе се натъкнахме на заблуда, че на границата „пускат“ нелегални препарати, когато са за лична употреба. 

„Няма такова нещо като доза за лична употреба. Изобщо не са разрешени да се внасят и да се употребяват в никакво количество“, категорично посочи Донкова.

Любина Донкова: Количеството може да е малко, но да е за голяма площ заради ефективността на активното вещество. Това не е определящ фактор и по тази причина абсолютно се забранява да се употребява и да се внася каквото и да било количество. И това важи за всеки гражданин на България. 

От своя страна, от Агенция „Митници“ обясняват, че на граничните пунктове най-често ПРЗ не са декларирани. Любимото място за укриване на ПРЗ е между перилни препарати и технически материали.


ПРЗ, внесени без да имат разрешително, често нямат етикет, нямат указания за употреба на български език, нямат инструкции за безопасност и т.н, което е в разрез със закона. 

Любина Донкова: Не ни интересува какво има вътре. Конфискуваме ги, налагаме санкции и ги унищожаваме. Защо да се дават пари за това?

Тези продукти, в които не се знае какво има, може:

- да са опасни за околната среда;
- да замърсят водите;
- да представляват опасност за човешкото здраве, посочи специалистът, обръщайки особено внимание в тези детайли на земеделските производители.


„Организираме в скоро време безплатни обучения заедно с Асоциацията на растителнозащитната индустрия. Целта ни е да обучим земеделските производители 100 процента като се започне с три пилотни региона в страната – Благоевград, Смолян и Варна. След това смятаме да продължим с обучения в цялата страна. Така всички стопани ще имат сертификат за работа с ПРЗ. Като един от основните въпроси, които ще се засягат по време на тези обучения, е борбата с нелегалните и фалшивите ПРЗ. Инициативата ще бъде в рамките на три години, като стартът ще е на 22 юни“, информира Донкова. 


Вътре в страната 


БАБХ извършва проверките във вътрешността на страната според записаното в Националния план за контрол върху пазара и употребата на ПРЗ. Всички ОДБХ изготвят свой план и на база на оценка на риска се покриват от 5 до 15 процента в дадена година всички регистрирани и нерегистрирани земеделски стопани. 

Според данните на агенцията, през 2017 г. са направени 1915 проверки на пазара на ПРЗ и 6093 проверки за употреба на тези препарати. 

Миналата година пазара - в агроаптеките, складовете, цеховете за преопаковане и нерегламентираните обекти са направени 1675 проверки, а – употребата  - документите на земеделските производители, въздушното пръскане, третирането с наземна техника и фумигацията, са проверени по време на 6856 инспекции. 

Прави впечатление, че най-проверявани от всички в обхвата на работа на инспекторите, са земеделските производители. От 6093 проверки за употреба през 2017 -а година, 5714 са били направени на фермери. 

През миналата година – от общата сума – 6856, 4988 са проверките на стопани. 


Преди дни излязоха и данните от проведената операция SILVER AXЕ, която се извършва под координацията на Европол, като у нас се включват БАБХ, структурите на полицията и Агенция „Митници“. 

Акциите на Европол 

Тази е втората година, в която страната ни се включва в SILVER AXЕ. Иначе операцията се провежда за четвърта година, като е подкрепена от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ)

През миналата – 2018-а, около 360 тона нелегални или фалшиви пестициди бяха конфискувани в Европа по време на съвместните действия на различните служби. 
 
За периода 16 април – 11 май 2018 са извършени проверки на морски пристанища, летища и сухопътни граници, както и съоръжения за производство и преопаковане в 27 държави - Австралия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Франция, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Литва, Люксембург, Малта, Молдова, Полша, Португалия, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения, Испания, Швейцария, Обединеното кралство, Украйна, Италия и Холандия.

Какво сочат резултатите от SILVER AXE IV:

Направени са общо 54 задържания на пестициди от служители на Агенция „Митници“ за периода на провеждане на операцията през март и април 2019 г. Конфискувани са нелегални препарати за растителна защита с общо количество 695,6 л и 75,6 кг.

В 41 случая задържанията са осъществени съгласно правомощията на митническите органи по мерките за надзор на пазара, т.е.  пестицидите са декларирани пред митническите власти, но са иззети самостоятелно от Агенция „Митници“ или съвместно с БАБХ, тъй като нямат разрешение за употреба на територията на страната. 

В 13 случая задържанията на пестициди са осъществени като предмет на митническо нарушение – контрабанда, т.е. препаратите за растителна защита са били укрити и е направен опит да бъдат пренесени нелегално през границата. Болшинството от задържанията са осъществени на турско-българската граница.

 
Според данни на Европол, цитирани от БАБХ за Агри.БГ, най-често фунгицидите са нелегални, следват ги инсектицидите. 

„Това, което научих от другите държави, е, че нелегални ПРЗ се разпространяват като уж минават транзит през границите на държавите. 

Това много често е оправдано документално, че минават само транзит, а всъщност се разпространяват.  Голям проблем е паралелната търговия с тях. Тя се използва като метод за внасяне на нелегални продукти за растителна защита. Но това е свързано със законодателството на съответната държава“, посочи Любина Донвокова в разговора ни. 

Най-застрашителни размери придобива друг елемент  - търговията в интернет. 

„Това бе посочено като един от основните начини за разпространение на нелегални продукти за растителна защита. Разни знайни и незнайни „търговци“ продават онлайн ПРЗ“, обърна внимание Донкова. 

В световен мащаб, през 2018 г., най-голямо количество нелегални препарати са избълвани от Украйна, 2017 – от Китай, като Уганда и Египет също са сред държавите, в които се произвеждат нелегални препарати и се разпространяват из целия свята. На Балканския полуостров един от много големите производители е Турция. 

Според Донкова е много трудно да се проследи тази търговия и най-вече правомощията за това са на полицията. „Ние проверяваме обект, а при интернет търговията няма обект и ние няма къде да отидем“, посочи тя.  


Промени в нормативната уредба 

Асоциациите за растителна защита инициират промени в нормативната уредба. АРИБ идеята е да се промени Наказателния кодекс и да може да се криминализират тези деяния. Към момента те се наказват административно. БАБХ също подкрепя идеята и изразява желание за участие в работните групи. 

„В резултат, на което се сформира такава работна група и преди около два месеца се проведе първата среща. В нея участваха МЗХГ, АРИБ и БАБХ“, обясни Донкова.   

На срещата, на която не са присъствали организации на земеделски производители, е обсъдено как трябва да се процедира, тъй като едно и също деяние не може да бъде преследвано по административен и наказателен ред едновременно. 

В същото време, ако вносът, употребата и разпространението на нерегистрирани препарати за растителна защита се впишат като криминално деяние, ще трябва да се променят Наказателния кодекс и Закона за защита на растенията. 


Фермерите 

Костадин Костадинов, НАЗ: Първо е добре да се види каква е причината и защо се получава така че да има внос на такива препарати. 

"На първо място тези препарати ги внася някой и ги продава, защото има пазар. Следва факторът, че тези препарати са по-евтини. Не може един и същи препарат на една и съща фирма да е три пъти по-евтин в друга държава. 

От асоциациите за растителна защита поискаха да подкрепим криминализирането на вноса и употребата на такива препарати. Но не съм съгласен да се криминализира употребата, защото ще хванат един човек, който просто си е купил препарат от някой търговец. Знаете, че продажбата отново става от фирми. Според мен трябва да седнем, да погледнем нещата и от двете страни. И най-важното – основната причина –  цената. 

Реално регистрациите са по-скъпи тук, защото сме в ЕС, но в Румъния също е по-евтино от при нас. Най-добре е ако ПРЗ бъдат хващани на границата и не намесват обикновените производители.
 
Въпросът е, че ние сме консуматорите на тази стока и затова не смятаме, че употребата трябва да се криминализира. А в момента, според закона, при откриването на такъв препарат, ти унищожават продукцията", убеден е председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

Костадин Костадинов: Ние и в регистрираните препарати не знаем какво има. Няма какво да се заблуждаваме. 

"Колкото и да се заблуждаваме и да определяме регулации, една стока я определя пазара. Ако сложим двата препарата – регистриран и нерегистриран, няма да ги разпознаете – дори лепенките с указанията им са еднакви. 

Тази година има проблем с маната – със семената на всички фирми има проблем. Има един продукт срещу маната, който е разрешен в Румъния. Дойде малка част от него в България – да не ви казвам цената. Търговците използват момента. Ако в този момент на фермера му предложат алтернатива, поставете се на неговото място.

Ние търсим да намалим разходите - цените на продукцията се сринаха, наемите на земите се увеличават. Добива се вдигна, вярно, заради новите технологии и т.н., но печалбата на декар намалява. И какво правим – увеличаваме овърдрафтите, правим задължения, просрочваме ги и чакаме по-добра година или по-добро стечение на обстоятелствата.

Това е една балонче, което се надува през годините и в крайна сметка ще гръмне. Междуфирмената задлъжнялост, която наблюдавам в земеделието, по отношение на препарати, торове и семена, доста се повиши. Единствено тези, които са имали възможност да си купят земя, реално обират този луфт", категоричен е Костадинов.

По думите на Костадин Костадинов само за последните 4 години цените на препаратите, торовете и семената у нас са се повишили с около 30-40 процента.