Едни от най-предпочитаните и чакани от фермерите приеми са тези по подмярка 4.1 за инвестиции в стопанствата и по подмярка 4.2 за преработка. Тази година обаче към тях са насочени средства по Плана за възстановяване, което означава, че се поставят определени цели за изпълнение. Сред тях са биологично земеделие, дигитализация, опазване на околната среда, прецизно земеделие.

Марта Йонкова: Възможности по подмерки 4.1 и 4.2 има, но проектите да не са на всяка цена

Критериите за кандидатстване обаче предизвикаха недоволство в различните сектори – всеки със собствените си доводи. Впоследствие някои искания бяха удовлетворени, други – не. Изясни се например моментът с инвестициите в машини, като в хода на заседанията отпадна изискването 50% от проектите да бъдат за тях. Други спорни точки обаче още чакат отговор. 

„В момента 30% са за дигитализация и иновации в стопанството, които трябва да направиш. Редно е все пак да има списък на допустимите инвестиции, които да са точно и ясно конкретизирани. При така разширеното понятие едни правила ще важат за един, а други – за друг“, коментира Костадин Костадинов – председател на НАЗ, пред Монитор. 

Друг важен критерий е свързан с напояването. 

„Преди се даваха по 15 точки за тези, които взимаха вода от напоителни системи, и 5 точки на стопаните, използващи собствени водоизточници. Трябва да имаме предвид обаче, че тези 15 точки обхващат едва 4% от използваната земеделска площ в страната. Това категорично е дискриминация за останалите райони, където няма напояване“, категоричен е зърнопроизводителят. 

Получават се и точки за необлагодетелстваните райони.

„Предложихме в тях да влиза и НАТУРА 2000. След последните промени в нея обаче всички площи трябва да попадат в нейния обхват, а ако дори 1 дка от полето е извън, пропада цялото поле. Въпреки опитите ни изискването остана рестриктивно и може да се изпълни само в малки ферми“, недоволства Костадинов.

От НАЗ винаги са настоявали да се изпишат точно и ясно инвестициите, които ще отговарят на изискванията по регламент.

„Определено нещата трябва да следват своята логична последователност. Необходимо е представителите на по-чувствителните сектори да преминат първо през автоматизацията, а след това към дигитализацията“, убеден е браншовикът.

Относно Зелената сделка, която трябва да залегне в новата ОСП, отново витаят много въпросителни, като например очакваното намаляване на употребата на препарати с 50%. Според анализ на Института за аграрна икономика България е повишила 7 пъти употребата на торове и препарати, но е под средното ниво за ЕС. 

„Не е ясно от кое трябва да намаляваме – от средното или общото за ЕС ниво“, пита Костадинов.

Освен това при 20% повече биологично производство трябва да има кой да го консумира. А в условията на пандемия, ниска покупателна възможност и слаб туризъм преминаването към биопроизводство би било смела стъпка.

„Важно е да се произвежда доброкачествена стока. Виждате какво се случва по границите – все повече партиди от Турция са спирани заради надвишени количества на различни препарати. Отново повтарям, че през изминалия период бяха налети значителни средства в чувствителните сектори, но ефектът от тези действия не се забелязва“, заключава зърнопроизводителят.