Оптимист съм за сезона. На пръв поглед очакваме една добра реколта. Ако времето бъде благосклонно и няма изненади, ще приберем многократно по-високи добиви от миналата година, коментира Костадин Костадинов от Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) за Bulgaria on Air.

Зърнопроизводителите се молят времето да не забави жътвата

Той определи стопанската година като доста динамична. Производителите се сблъскаха със суха есен и топла зима. Последвалата студена пролет доведе до закъсняване на пролетните сеитби и забавяне на развитието на есенниците. 

„Валежите от последните дни бяха значителни, но вече очакваме хубаво време, което синоптиците прогнозираха за следващата 10-дневка. Надяваме се зърното да узрее, земята да изсъхне и да влезем да жънем. В Южна България ечемикът вече е узрял. Чакат топли дни за жътва. В Северна България обикновено всичко се случва 2 седмици по-късно“, обяснява Костадинов.

Към момента той не е получавал отзиви от колеги за лоша реколта. Малко по-сухото време в Югоизточна България не се е отразило върху посевите там. Единствено падналите валежи са провокирали доста плевели да тръгнат в пшеницата и ечемика. 

Костадинов: Стопани вече продадоха пшеница на зелено на цени от 380-400 лв./тон. Повечето колеги обаче чакат по-висока цена след жътва.

„По-добрата реколта ще компенсира донякъде миналогодишните загуби, но има и повишение на разходите, които ще изядат голяма част от тази печалба. Амониевият нитрат е на двойна цена спрямо миналата година. Поскъпнаха и горивата“, изрежда зърнопроизводителят. 

На въпроса дали повишените разходи ще се отразят върху крайната цена на зърното, той за пореден път припомни, че пшеницата и ечемикът са борсови стоки и поскъпването на суровините е за сметка на производителя. 

Костадинов: До момента имахме едни цени по борсите, които вървяха стремглаво нагоре. От една седмица обаче имаме застой и дори понижение.

Председателя на НАЗ потвърди, че най-голям потребител на българската пшеница е ЕС в рамките на 70-80% от общия износ. През последните години се възвръщат пазари в Близкия изток, Китай. Нашето зърно минава през испански и френски пристанища и в крайна сметка пак стига до бивши пазари, като Северна Африка.

„Нашата пшеница е с много добри качества. Единственият ни проблем е, че нямаме големи партиди, както беше едно време. Тогава имаше 5 сорта пшеница, правят се партиди от тях с еднаква големина на зърната и показатели. В последно време се спекулира с т.нар. фуражна пшеница – такава няма. Добре отгледаната пшеница отговаря на определени показатели, които пазарът изисква“, категоричен е Костадинов.