Зърнопроизводството не е от вчера или днес и ще го има и след 10 години. Така Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), коментира пред Агри.БГ изказването от преди дни на управителя на Биоселена Стоилко Апостолов. Представителят на зърнения сектор е категоричен, че проблемите в останалите няма да се решат, като се нападат зърнопроизводителите и сподели наблюденията си по важни моменти от развитието на селското стопанство у нас.

Обвързано подпомагане - дяволът е в детайлите

Отностно твърденията за безалтернативност в сектора, зърнопроизводителят реторично попита: „Банани и портокали ли да гледаме?“ и заяви, че зърнопроизводителите са възможно най-гъвкави, модернизирани, постигат високи добиви и имат пазарна рализация. 

Костадин Костадинов: В контекста на Зелената сделка тръгваме към консервационни технологии – по-малко препарати. Това, което те наричат био, след няколко години ще се размие с нашето производство. Ние сме в крак с времето, развиваме се и работим.

За екото

Според него неверни са и твърденията, че не се работи по екосхемите. На две ТРГ-та ние си определихме екосхемата. Имаше триалози, видя се, че ние сме свършили доста работа в тази посока, подчерта Костадинов и заяви: "Като плюят зърнопроизводителите, не си решават проблемите. Ние в последно време сме постоянно нападани от екоекстремисти. И екоминистерството сега иска от земеделското да ни вземе 550 млн. лв. за агроекологични мерки на неземеделски производители“.

  ... и биото

Биопроизводството у нас е у 5-10 души, които постоянно сучат субсидии, да си кажем честно, заяви Костадинов и припомни събития от работните групи.

„Преди време същата групичка искаше таван на биоплощите на 500 дка, защото лошите зърнопроизводители гледали много био и им отнемали от средствата. Заговори се за Зелена сделка и че е нужно да се увеличават биоплощите, същите хора скочиха да искат увеличение на тавана на 2000 дка, защото вече бяха преминали през 4-годишния пробен период. По отношение на Стратегическия план – да са внимавали и слушали“, коментира още браншовият представител и отпави въпроси: "Няма анализ на биопроизводството у нас, каква е потпеблението, къде отива всичката субсидирана биопродукция?".

Костадин Костадинов: По статистически данни у нас се обработват 5 млн. дка биоплощи - къде се реализира тези продукция? От 32 млн. дка обработваема земя, 5 млн. дка са заявени като био. Парите по СЕПП за останалите 27 млн. дка са по-малко от средствата, отпуснати за чувствителни сектори и биопроизводство. Как тогава гадните зърнопроизводители изяждат парите на другите?

За социалната условност

Костадинов подчерта, че в сектор „Зърно“ се спазва най-стриктно трудовото законодателство и отново отправи въпрос дали в другите производства е така. „Ние сме най-проверяваните, всеки ден се записват на идване и на тръгване работници, следи се за облекло и ред други неща, посочете ми къде другаде я има тази отговорност и в какъв вид са работниците“, добави той.

За инвестиционните мерки

Костадинов коментира и усвояването на средства по инвестиционните мерки. По думите му голяма част от проектите за преработка не са се превърнали в работещи бизнеси. "Откакто сме в Европейския съюз, това, което е вкарано като мощности в предприятия за преработка по програма, работи на 8%, другото или не работи, или е на тезгяха за продажба“, твърди той. 

„По 4.1 дадоха 15 точки отгоре за чувствителните сектори. Ние ще участваме, имаме възможност, но ако остане нещо. Първоначално всички други сектори искаха да няма машини по 4.1, но на последното събиране колега представи малинокомбайн, не като машина, а като високотехнологично оръдие. Така се хванаха в техен капан, но в крайна сметка сега на всички ще ни е трудно по 4.1. Направи се една среща със служебното правителство, нас не ни поканиха. Всички гласуваха на последния Комитет по наблюдение със „за“, сега се оказа, че всички са против 4.1. Е, кой я прие в този вид?", възмущава се Костадинов

Къде е оправията?

Представителят на зърнопроизводството отново повдигна темата „критерии за представителност на националните браншови асоциации“. Според него в това се крие решаването на проблемите в различните производства – кой реално ги представлява и колко хора стоят зад него. „Казали сме го на сегашния министър, на следващия също ще го кажем и ще настояваме за това“, добави той.

Защо ще го има зърното?

„Нека сметнем – в Добруджа за 3,5 млн. дка със средна рента по 70 лв., са близо 250 млн. лв. на година. Има ли друг дори чуждестранен инвеститор, който вкарва такива пари в земеделието?“, дава отговор Костадинов и заключава: „Ние няма какво друго да правим в нашата област“.

На финал представителят на НАЗ обърна поглед към текущата ситуация в сектора, като припомни, че официалното откриване на жътвата ще бъде на 1 юли в град Славяново, Плевенско.  

„Доста динамична стопанска година – суха есен, топла зима, различно развитие на посевите, впоследствие студена пролет, дъждовно време, по-трудна сеитба, и в крайна сметка резултатите от есенниците в сравнение с миналогодишните ще бъдат по-добри. Лошите зърнопроизводители ще произведат пак едно количество зърно, което по отношение на слънчогледа, на царевицата, ще е на едни от челните места по производство. Пожелавам на колегите спорна жътва, както сме тръгнали, така да приключим в същия състав и да продължим напред“, завърши с добро настроение Костадин Костадинов.