Как ще се промени Общата селскостопанска политика (ОСП), от която зависят директните плащания и парите по мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)?

Какви ще бъдат новите регламенти и как България ще се възползва от новите възможности за по-голяма самостоятелност на национално равнище?

Субсидиите: Европа подготвя преходните правила

Това бяха част от темите, обсъдени професионално по време на дискусията Клуб Investor Агробизнес 2020“ тази седмица в Хотел Интернационал в Пловдив. Агри.БГ беше медиен партньор на събитието.

За коментар по някои от най-актуалните въпроси в сектора Агри.БГ се обърна към Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ):

- Г-н Костадинов, как оценявате подготовката на България за новия програмен период по Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС?

- Подготовката ние сме я започнали преди три години. Постоянно сме на работни срещи с Министерството на земеделието, с част от другите браншове, във формата форум, който е в нашата страна. Така че засега нещата вървят. Добре или зле – ще видим накрая, когато изтекат сроковете за SWOT анализите, за подготовката на стратегическите планове и самите преговори. 

В този подготвителен период какво искаме да постигнем? Важно е да има достатъчен бюджет. По сегашните разчети знаем, че в нашата страна бюджетът ще е същият, като преди. Ще има съвсем малко намаляване. Така че искаме да постигнем една устойчивост на самите ферми.

Говорим: за устойчивост на самите ферми. Да не се влияе от едни или от други фактори. Устойчивост на доходите на фермерите. Надявам се в този период това да се получи след така казаната свобода, която ще ни дадат от Европейската комисия.

- Вярвате ли, че скоро ще се изравнят субсидиите за фермерите във всички страни членки?

- Не. Твърдо ще ви кажа – не. Защото на другите срещи сме гледали разчетите. Голяма част от страните от бившия Източен блок – последно приетите страни, искат това да стане. Ние сме също от тях – от тези, които искаме. Но нали разбирате, че другите са нетни донори към ЕС.

Обяснението им е, че техните вноски са по-големи. Че в самите страни разходите за труд, за производство са по-големи и затова субсидиите им са такива. Но ние смятаме това нещо да се случи.

Надяваме се в следващия период – не говорим за този, а за следващия, дано да се случи. В момента разчетите са около 30% разлика между едните и другите. 

- Какви промени очаквате в Закона за горивата?

- Надяваме се този законопроект да влезе в Министерски съвет, в най-скоро време да бъде внесен и оттам – в Народното събрание, където в кратки срокове да бъде гласуван. Земеделците да отпаднат от обхвата на този закон. Законът да си е само за търговците на горива. 

- Какво мислите за обхвата и за тарифата на тол таксите?

- Последният консултативен съвет, който е за тол таксите, премина доста бързо. По отношение на обхвата и на цените на тол таксите: за самата методика за определяне на тези цени не сме говорили.

Разбрахме се с Министерството на регионалното развитие и блогоустройството (МРРБ) да се сформира работна група от няколко човека, които да могат да работят, да разгледат цените и обхвата на пътищата.

Мнението на всички участници в този Консултативен съвет – говоря за браншовите организации и другите представители, е второкласната пътна мрежа да отпадне от обхвата на този закон.

Единствено и само да останат подходи към граници и важни населени места. Аз съм в работната група. Все още не е събрана. Не съм видял самата методика по определяне на цените, защото това нас ни касае най-много. Защото при нас всичко е по две.

Примерно един чужд товарен автомобил ще пресече от Русе до Капитан Андреево за 80 лева, а един автомобил на 100 км от пристанище Варна ще ги плати за курс и нещо. Идеята ни е да има бонус система за национални и регионални превозвачи, да се подпомогне българският транспорт.

Защото всичко това рефлектира върху нас – върху потребителите, върху производителите. Надявам се в най-скоро време да се събере тази работна група, да погледнем самата методика, на база на която са изчислявани тези цени и да представим нашето предложение. Защото няма ли подпомагане в тази посока, убиваме българските превозвачи. А всичко е на наш гръб – на зърнопроизводителите.

Ще ви дам пример. Произвели сме около 10 млн. тона зърно. Разделете го на 25 тона. Средно по 100 км и вижте какви пари ще бъдат на гърба на самия зърнопроизводител. 

- Какви заключения правите от дискусията за новата ОСП и за ролята на зърнопроизводството?

- Зърнопроизводството. Искам да ви кажа, че ние носим на гърба си всички останали браншове. Не пресилвам. Десети сме по износ на зърно в света. За 1 милиард долара продукция сме изнесли. Това е 25% от износа на страната ни – от цялостния износ.

Това се постига с труд и работа. Не се постига с мътене на яйца на костенурки, физическо опазване на патиците и тем подобни неща, за които колегите спорят, говорят.

Най-важният проблем какъв беше тук? Никой не говори за икономическа ефективност. А това е важно. Защото колкото и да говорят за субсидии, един ден те ще свършат. Или някой няма да може да ги получи. И какво следва? Фалит. За нас е добре, че ние изградихме едни пазарни стопанства, където можем да оцелеем. Но не бива да бъдем отритвани, отхвърлени от всичко. 

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg.