Регламентът за ползване на незаявените от собствениците им земеделски земи или както са по-известни като "бели петна", е в полза на малките земевладелци, коментира пред Агри.БГ Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

Агроминистерството за „белите петна“

Правно понятие "бели петна" не съществува, но то е придобило разговорен смисъл за терени, чиито собственици не са обявили официално как смятат да ги стопанисват през следващата година.

Най-често това са изоставени имоти на българи, живеещи в чужбина, с неуредени наследствени права, с незаинтересовани притежатели или такива, които по една или друга причина са пропуснали да подадат декларация в общинската земеделска служба.

Собствениците на земи могат да избират дали да ги обработват лично, или да ги дадат под аренда. Каквото и да изберат обаче, те са длъжни да го декларират. В случай, че не го направят, имотът им остава "бяло петно".

По сегашния регламент в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тези терени се разпределят за уедрено ползване чрез едногодишни споразумения, без промяна на правото на собственост. Срещу това собствениците им получават рента, която се акумулира в Общинските служби по земеделие.

Средно годишно 237 хиляди собственика на земеделска земя имат право ежегодно да получат доход от нея, без разходи за стопанисването и управлението й. 

Малките собственици са доволни от този институт, смята Костадинов. Причината е, че на тях им е гарантирано получаването на рента от тяхната земя, дори да не са в България и да са пропуснали подаването на декларация в каква форма ще я стопанисват. 

Ако не беше въведен регламентът за "белите петна", държавата трябваше да изпълни задълженията си и при неподадена декларация да наложи глоби на собствениците. В закона е записано, че всеки притежател на земя трябва да се грижи за доброто ѝ земеделско състояние.

При липса на възможността, която в момента дава законодателството за "белите петна", тези терени нямаше да се обработват. Освен че така собствениците им ще подлежат на глоби, те няма да получават и нищо срещу имотите си.

Ще настане хаос. Не знам кой и защо иска да си го причини, казва Костадинов.

Натискът за отмяна на действащите правила е свързан с едрите собственици, които имат концентрирана собственост върху земя. Те спряха и Закона за поземлените отношения и го направиха в собствен интерес, допълни Костадинов. Според него проблемът е икономически - натиск за по-високи ренти.

Регламентът за "белите петна" работи вече девет-десет години в някои области на страната и се вижда ползата от него. Това е най-доброто направено за целия ни преход. Държавата се е нагърбила сама да администрира собствеността на лица, които не могат да си свършат задълженията.

"Няма никъде такова нещо - държавата да ти администрира имота, да ти събира парите за него и да не получава нищо за това. В другите страни не може да се случи. Там нещата са урегулирани. Има данък върху земята и когато дължиш данък, няма как да не си потърсиш собствеността. Ще намериш как да си подадеш декларация, да сключиш договор с някой или друг начин да си оправиш имотите", обясни Костадинов. 

През 2019 г. средното рентно плащане е по-високо от пазарното, например в някои пловдивски общини, каза още председателят на НАЗ. За незаявените имоти то се определя според 50% от договорите, сключени през годината в даденото землище.

Средната рента за област Варна се определя по землища със заповед на областна служба "Земеделие", но не е еднакво в целия район. Земята в област Варна, към Добрич, е една категория и с по-високи ренти. От другата страна е Предбалкана и там рентите са по-ниски.

"Един собственик, несключил договор по някаква причина, следващата година може да отиде в общинска служба "Земеделие" с лична карта, банкова сметка, документ за собственост и получава сумата. Давностният срок за получаване на рентите е 10 години, като дори хората, които са в чужбина ще си ги получат, ако се завърнат през това време", добави Костадинов.

Няма по-голям инвеститор от земеделските производители, които плащат на соствениците на земи. От 35 млн. дка обработваема земя в България, всяка година по 40 лв. средна рента на декар, стават около 1,5 млрд. лв., които отиват в притежателите на поземлените имоти. От своя страна земеделските производители подават данъчни декларации и плащат данък печалба за всички получени суми.

Костадинов критикува твърдението, че има опасност "белите петна" да бъдат придобити по давност от обработващите ги стопани. Заповедите за тях са за по една година, а и в България действа закон, който не позволява подобно развитие.

Председателят на НАЗ обясни още защо, според него, намалява делът на изоставените земи - от 7% на 4% от всички обработваеми площи през последните три години.

"Първите години, когато започна самото администриране, хората не знаеха какво да правят и как да действат. След като разбраха, че техните земи се отдават като "бяло петно" и парите, които трабява да получат, са от държавата, започнаха да сключват договори с ползватели и да се обработва."

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Вижте проекта за нов Закон за земята!

Какво искат фермерите от Закона за поземлените отношения?

До 31 юли собствениците на ниви казват какво искат да правят с тях