Десет години подред все сме били на печалба. Но миналата година бяхме на загуба заради ниските добиви, въпреки че цената на зърното беше малко по-висока от предходната. Тази година се пробваме с кориандър, нахут и сусам, разказва Стоян Александров – председател на кооперация, за Агри.БГ.

В Ямболско се надяват на 450 кг/дка добив пшеница

Той обработва 3500 дка в землището на ямболското село Болярско. Преди площите са били повече, но трудно се справя с конкуренцията на голяма птицевъдна фирма в района, която също обработва земя. Той е председател от 2001 г., а персоналът в момента наброява общо 11 човека. 

„Сеем главно ечемик и пшеница, по-малко рапица, слънчоглед и царевица. Отглеждаме и нахут, за да покрием екологично насочените площи. Много колеги в нашия район също увеличиха декарите с нахут. Беше хит предходната година, когато цената му беше 2 лв. Сега говорят едва за 30 ст. Вероятно повлия падането на турската лира“, разсъждава Александров.

Тази година той отново се захваща с кориандъра заради по-високите изкупни цени.

„Бяхме го поспрели, защото, както върви добре и има цена, която е поносима и можеш да печелиш, изведнъж пазарът се срине. Първо го изкупуваха на 1.50 лв., след което падна 40 ст. и ние спряхме. В продължение на 2–3 години се изкупуваше на ниска цена. Сега пак се качи на около 1 лв. и пак го сеем“, разказва производителят. 

Засега неговият район се разминава с опасните градушки. Той лично си застрахова площите.

„Готови сме да плащаме и такса за защита от градушки, но трябва да получим някаква гаранция. Иначе няма как да поддържаме бюджета на едно държавно предприятие. Според мен не е нормално таксата да е толкова много – 75 ст. Къде са застрахователите? Те също са заинтересовани да има противоградна защита, така че да няма щети. Общините също би трябвало да се включат в издръжката на това предприятие“, убеден е Александров.

Според него таксата за защита от градушки трябва да бъде диференцирана.

„Не можеш да сравняваш зеленчуци или овощни градини с полското производство. Таксата трябва да е диференцирана според това, кой какво сее. Освен това говорят, че самолетният способ е ефективен 30%, докато ракетите са около 70%. Няма как териториите, защитени с различен способ, да плащат еднакво“, убеден е производителят.

Той и негови колеги предлагат, ако останат излишни пари в бюджета на това предприятие за борба с градушките, те да се използват за компенсиране на пострадали стопани.

„Ако се случат щети на защитени територии, заедно с отпусканите средства от Държавен фонд „Земеделие“ за пропаднали площи, с тях да бъдат компенсирани реалните загуби на земеделците. А не както досега само с по 7–8 лв. на декар, които не стигат до никъде“, изчислява Александров. 

Съгласен е с предложението в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) да няма директно субсидиране на декар, а да бъде гарантиран доход от дейността, която извършваш. 

„Моето мнение е, че не е необходим таван на плащанията или поне да остане същия. Нали се борим за окрупняване на стопанствата, комасирано гледане на земята, прилагане на модерна техника. Колкото повече декари работиш, толкова повече разходи имаш. Вярно е, че използваш повече машини и работиш по-ефективно, но има риск, ако се случи лоша година“, заключава Александров.