овощни дърветаМежду овощните дървета и плевелите съществува остра конкуренция. Първият аспект на конкуренцията засяга водата. Много често се смята, че овощните дървета развиват дълбока коренова система и използват водата от долните почвени слоеве, които не са в обсега на корените на плевелите. В действителност кореновата система на плевелните растения понякога достига неимоверно развитие. При благоприятни условия кореновата система на паламидата може да достигне на дълбочина до 6 м, а на метличината - до 3 м. Изключително развитие на кореновата система има и балурът. За една година едно растение от този плевел върху площ от 1 дка може да развие коренища с обща дължина 60 км и тегло 3300 кг.

Конкуренцията за влага между дърветата и плевелите е най-очебийна в млади насаждения през засушливи периоди. В резултат на това дърветата имат слаб растеж и дребни плодове, а често листата им окапват.

Вторият аспект на конкуренцията между плевелите и овощните дървета е по отношение на хранителните елементи. Установено е, че при внасяне на минерален азот в почвата се задоволяват най-напред нуждите на плевелите, които по-лесно усвояват и натрупват минералните хранителни елементи от овощните растения. Например копривата натрупва 3,42% азот в сухото си тегло. Големи количества азот поглъщат също и всички ефимерни плевели. Някои плевели пък консумират предимно фосфор, други калий, калций, магнезий и т.н.

Конкуренцията между плевелите и отглежданите овощни растения може да се изрази и в биологичен аспект. Тя се дължи на способността на плевелните растения да отделят чрез корените си или други органи токсични субстанции, с които силно смущават развитието на кореновата система на дърветата.

Освен пряката конкуренция между плевелните растения и овощните дървета, трябва да се имат пред вид и някои косвени отрицателни последствия от заплевяването на насажденията. Например когато се допусне плевелите да израснат високо, освен че се лишават дърветата от пряка слънчева светлина, създава се и влажен микроклимат, благоприятен за развитието на гъбни болести. Опасно последствие от заплевяването на овощните насаждения се смята и рискът от повреди по дърветата вследствие на повратни мразове, тъй като над площи, покрити с плевели, температурата през студените пролетни нощи е с 2-5°С по-ниска.

Много от плевелите са гостоприемници на неприятели и болести по овощните дървета. Например жълтият овощен акар зимува в туфите на сухите плевели и първите колонии от този неприятел през пролетта се размножават върху тях, откъдето по-късно се прехвърлят по листата на дърветата. През лятото, ако условията са благоприятни, този неприятел се развива масово върху поветицата и впоследствие преминава върху овощните дървета.

Плевелите са посредници и на голям брой гъбни болести. Заплевяването на овощните насаждения създава благоприятни условия за развитие на гризачи, които понякога, особено през зимния период, нанасят сериозни щети на насажденията.

Всичко това доказва необходимостта от провеждане на непрекъсната борба с плевелите в овощните насаждения. За тази цел обаче е необходимо да се познават добре основните биологични групи плевели, развиващи се в насажденията.