Коневъдите в България се събират на 19 ноември в конната база „Тракиец“ в село Житница, Пловдивско, за да оценят най-добрите представители на отглежданите у нас български породи спортни коне, съобщава БНР.

Проблеми с пасищата и защо няма да има промени в напояването - слушайте в AgriПодкаст

Въпреки че секторът е един от най-екологичните в животновъдството, собствениците на български породисти коне у нас се оплакват от недостатъчно финансиране и неглижиране от страна на земеделското министерство. В същото време според агроикономистите един кон води след себе си едно работно място, свързано със зърнопроизводството, разработването на пасища и други. Отделно конните бази предлагат туризъм, спортни занимания, терапия за хора с двигателни проблеми, аутизъм и ред други заболявания. 

Коневъдите у нас днес вече са на загуба, дори да си продадат животните в чужбина, а българските ездачи ще мечтаят да излязат на олимпийския манеж, на който не сме стъпвали от игрите в Москва през 1980, коментира русенският коневъд Красимир Искъров.

„В България се развъждат български спортен кон и източно-български кон. Таланти има, но няма достатъчно добри коне и държавна подкрепа за коневъдството. Вносните коне са изключително скъпи и собствениците им у нас се броят на пръсти. Професионална кариера в конния спорт българин може да направи само в чужбина и то при добър късмет”, категоричен е стопанинът.

Той припомня, че някогашните държавни конезаводи са ликвидирани с изключение на шуменския „Кабиюк“, който „едва диша“. В личното стопанство на Искъров има 20 елитни животни. Преди години той и вече покойният шампион на обездка Светозар Касчиев решават да спасят от изчезване българските породи коне. Благодарение на техните усилия българските породи са признати от Световната федерация по конен спорт.

Красимир споделя, че не е спечелил нито лев от първия си селектиран кон, който кръстил Вал Килмър, за разлика от всички търговци по веригата. 

Конят сменя собственици и достига цена от около стотина хиляди евро, а сега печели призове във Франция под седлото на Мишел Робер, който на 73 години наскоро е спечелил 15-а шампионска титла.

Въпреки големите шансове за развитие и силния ентусизъм на страстните коневъди у нас, от сектора са убедени, че не се прави достатъчно за това направление, което може да е доста печелившо и полезно за държавата. Във всички страни от ЕС коневъдството се подпомага от европейски фондове.