Европейската комисия (ЕК) предлага да отпусне 9.77 млн. евро на България като компенсация за логистичните затруднения, произтичащи от вноса на селскостопански продукти от Украйна. Тази помощ от кризисния резерв може да бъде допълнена с още до 200% национални средства.

Олиогейт: Какво показват финансовите отчети на преработвателите на слънчоглед у нас?

Това стана ясно по време на технически брифинг на ЕК относно вноса на земеделска продукция от Украйна с журналисти. Агри.БГ присъства на събитието.

Експертите от DG Agri и DG Trade коментираха, че финансовата подкрепа, която е част от постигнатото на 28 април споразумение между ЕК, България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия, е за възобновяване на транзита на украинско зърно през страните членки. 

В същото време, за да получат тези средства, страните трябваше да отменят едностранно наложените мерки за забрана на внос на земеделски продукти от Украйна. Вместо тях ще бъде наложена общоевропейска забрана на четири продукта - пшеница, царевица, рапица и слънчоглед. 

Сделката включва и пакет за подкрепа на стойност 100 милиона евро за местните фермери.

Комисията предлага да се отпуснат 5.24 млн. евро за Словакия, 9,77 млн. евро за България, 15.93 млн. евро за Унгария, 29.73 млн. евро за Румъния и 39.33 млн. евро за Полша.

Петте държави могат да допълнят тази подкрепа от ЕС до 200% с национални средства, което би възлязло на обща финансова помощ в размер на 300 млн. евро за засегнатите земеделски стопани.

От ЕК признаха, че сумите не покриват всички щети и затова Брюксел предоставя на правителствата на петте засегнати държави по първия пакет да удвоят европейските средства за сметка на националните бюджети, а по втория - да ги утроят.

"България вече получи 16 млн. евро по първия пакет и заедно с втория сумата става 26 млн., което е значителна сума, като се има предвид общия размер на кризисния резерв, от който се отпускат, който е 450 млн. евро", заяви представител на ЕС по време на срещата.

Експерт от DG Agri уточни, че Брюксел не обмисля отпускането на трети финансов пакет за засегнатите от украинския земеделски внос държави и че дори такъв да бъде предложен, той трябва да бъде одобрен от всички държави членки.

Подробностите по предложението на Комисията са обсъдени с представители на страните членки по време на ad hoc заседание на комитет за общата организация на селскостопанските пазари. Предстои на следващото заседание всички държави членки да гласуват предложението. В случай че мярката бъде одобрена от държавите членки, Комисията ще я приеме. 

След това тя ще бъде публикувана в Официален вестник на ЕС и ще влезе в сила в деня след публикуването, така че петте засегнати държави членки да могат незабавно да я приложат.

“Помощта за земеделските стопани се разпределя от органите на петте държави членки, като вземат предвид степента на затрудненията им, икономическите щети и гарантират, че те са крайните бенефициери на финансовата помощ”, бяха категорични експертите от ЕК.

Плащанията следва да бъдат извършени до 30 септември 2023 г., като петте държави ще трябва да уведомят Комисията за подробностите относно изпълнението на мярката.

Българското правителство има срок до края на юни да съобщи пред Еврокомисията критериите, по които смята да разпределя парите, допълнителната помощ от национални средства, които възнамерява да отпусне на фермерите, както и мерките, които ще вземе, за да не бъдат свръх компенсирани някои от тях.

“Ще следим специално критериите, използвани за изчисляване на помощта, планираното въздействие на мярката, нейната оценка и предприетите действия, за да се избегне нарушаване на конкуренцията и свръхкомпенсация”, обясниха още от ЕК.

В сряда Министерският съвет отмени националната забрана за внос на стоки от Украйна. Отмяната влиза в сила от датата, когато влиза в сила съответната европейската забрана.

От 6 юни влиза едногодишно удължаване на регламента за безмитен внос от Украйна. В него е заложена възможност за продължаване на ограниченията, но за добавяне на още видове стоки изискването ще бъде целият европейски пазар да бъде засегнат от мярката. Сигнал за това ще може да подава всяка държава от ЕС, а ЕК ще разполага с три месеца, за да прецени дали да предложи въвеждането на допълнителни ограничения.

Предишната помощ на ЕК към българските зърнопроизводители бе в размер на 16,7 млн. евро като компенсация заради залежалата им продукция след безмитния внос на украинско зърно. Мярката влезе в сила на 6 април 2023 г. Чака се разпределението и изплащането на парите.