В началото на април гостувахме в стопанството на Николай Димов – дългогодишен животновъд и зърнопроизводител от Странджа. Тогава с гордост той ни показа изградените със собствени инвестиции кръгови поливни системи тип пивот, с които напоява от язовир "Малко Шарково" около 4000 дка основно с царевица за зърно и за силаж. 

Прогнилата тръба “Напоителни системи” продължава да бълва скандали

Няколко месеца по-късно се оказва обаче, че част от полетата могат да останат без така нужното им количество вода. Димов описва ситуацията с „Напоителни системи“ като комична, въпреки че въобще не му е до смях. 

Парадокс 1: Може ли вода да се плаща едновременно и на „Напоителни системи“, и на Басейнова дирекция?


На едната си фирма Димов е имал разрешително за водоползване от Басейнова дирекция – Пловдив, за срок от 5 години, което е подновил за нови 10 години. На другата си фирма обаче е пропуснал срока за подновяване, не е бил уведомен от „Напоителни системи“, които стопанисват язовира, и сега трябва да си извади ново разрешително.

Тук започва ходенето по мъките.

„Напоителни системи“ трябва да му издадат удостоверение, че не могат да му доставят вода до площите, които иска да полива. Димов реално използва свои съоръжения, а не държавната водопреносна мрежа, която там липсва. На базата на този набор от документи Басейнова дирекция подписва разрешителното за водоползване. 

„Напоителни системи“ отказват обаче да му издадат това становище, като се аргументират, че язовирът им е даден за стопанисване и производителите трябва да си купят водата от тях. 

„Водата, която черпим от язовира, е повърхностна и за нея действат правилата съгласно Наредба за ползването на повърхностни води. Искането на „Напоителни системи“ да им плащаме е в противоречие с тази Наредба, където точно и ясно е описано какъв е редът и на кого се плаща“, категоричен е Димов.

Парадокс 2: Може ли цената да варира?

 

Преди време „Напоителни системи“ – Сливен, викат Димов и останалите фирми в района, които ползват повърхностни води за напояване, за да им предложат да подпишат договор за това, че ще им доставят вода, без реално да могат. Първо им дават цена на водата, която се плаща за пренос по каналите надолу. След като производителите реагират остро, „Напоителни системи“ им предлагат 0,033 лв. за кубик.

„След като ни извикаха в Сливен, на другия ден дойде цяла делегация да ни засича водомерите. Де факто тези водомери са поставени в присъствието на Басейнова дирекция, която им сложи пломбите и записва данните всяка година“, обяснява Димов.

Парадокс 3: Разрешително за увеличаване на обема може, но разрешително за водоползване – не

 

Преди да му се е наложило да подновява разрешителното, Димов е подал уведомление за увеличаване на обема. Интересното е, че от „Напоителни системи“ са му позволили увеличаване на обема, но не му съдействат за издаването на ново разрешително за водоползване.

Тъй като производителите в страната, които поливат по този начин, се броят на пръсти и поддържат връзка, всички те в момента срещат същия проблем, казва Димов. Дори от Басейнова дирекция му потвърждават в неофициален разговор, че не трябва да плаща на „Напоителни системи“, въпреки че язовирът им е даден за стопанисване. По казуса Димов е изпратил официално запитване до МОСВ, но все още чака отговор.