Коментари и изчисления на плащанията по мярка Биологично земеделие

Методология за изчисляване на компенсаторните плащания по мярка 11 „Биологично земеделие”

В разработването на методологията са участвали доц. д-р Диляна Митова,
доц. д-р Божидар Иванов, ас. Васил Стойчев

Подпомагането на биологичното земеделие в Програмата за развитие на селските райони през настоящия програмен период (2014-2020) ще се извършва по мярка 11 Биологично земеделие, под формата на годишни плащания на хектар ИЗП, ЖЕ или пчелно семейство. При всички направени изчисления са отчетени изискванията за „позеленяването” и свързаните за тях плащания са извадени, там където това е необходимо. Разходите, свързани с воденето на дневник в стопанството и преминаване на обучение, не се отчитат при изчисляване на плащанията.

Размерът на компенсаторното плащане при биологично растениевъдство се състои от две части: основна премия и допълнителна премия. Основната премия се определя на базата на разликите в допълнителните разходи и пропуснатите приходи при биологичния начин на отглеждане на културите, сравнени с конвенционалния, от хектар земеделска земя, за 5 групи култури:
- Полски (фуражи);
- Постоянно затревени площи;
- Трайни насаждения – овощни култури и лозя;
- Ароматни и медицински култури.
- Зеленчукови култури от открити площи
Основната премия в биологичното производство при орната земя (от фуражни култури) се определя на основата на сеитбооборотен набор от 4 култури, като е спазено изискването за диверсификация на културите и са включени люцерна и угар, а при трайните насаждения, където не се прави ротация, като средна величина от 3 култури с най-голямо икономическо значение за страната и с най-голяма степен на приложение на биологичното производство. Допълнителната премия се базира на по-големите разходи за биологични семена или разсадо-посадъчен материал.

Премията за биологичното растениевъдство се изчислява като разлика между брутните маржове при съответните култури (насаждения) при конвенционалното и биологичното производство, съответно допълнена с разходите за сертификация и контрол при биологичното земеделие.
Пропуснатите приходи са резултат на:
1. По-ниските добиви на продукция от земеделските култури на хектар поради намаленото равнище на интензификация, изразяващо се най-вече в намаляване на торовете и препаратите за растителна защита;
2. От промени в структурата на земеделските култури, с цел да се включи бобова култура, която естествено повишава почвеното плодородие в резултат на способността й да свърза азота от въздуха и да го акумулира в почвата;
3. От оставянето на ивица, която не се обработва, за да служи за естествена изолация от съседните посеви.

Допълните разходи се формират по няколко направления:
1. По-големи разходи за семена, посадъчен материал и амортизации при многогодишните култури;
2. Увеличен разход на труд, поради завишения брой на обработките, в резултат на намаляване разходите за торене и растителнозащитни препарати, на поливките и др.;
3. При биологичното производство се калкулират и ежегодните разходи за контрол и сертифициране на продукцията, племенни свидетелства и племенна работа и др.

Спестените разходи са в резултат на по-ниските разходи за торове и препарати за растителна защита при биологичното земеделие в сравнение с конвенционалните земеделски системи и в резултат на не-предприемане на някои земеделски дейности (пръскане с химически препарати, торене с минерални торове и др.)

Допълнителните приходи са в резултат на по-високите цени на биологичната продукция. Цените за сертифицираните биологични продукти се базират на цените на българския пазар. За момента пазарът на биологични продукти в България е ограничен и разликата в цените на биологичните и конвенционалните продукти не е много голяма.
Размерът на плащането за биологичното пчеларство е изчислен на базата на допълнителните приходи и допълнителните разходи.

Допълнителните разходи са за:
- хранене на пчелното семейство с мед вместо със захар, както е при конвенционалното пчеларство;
- разходи за контрол и сертифициране;
- по-скъпи лекарства и дезинфектанти.
Допълнителният приход е въз основа на по-високата цена на биологичния мед.
Нивата на плащане за биологично земеделие в преход са изчислени на същата база както за поддържане на биологично земеделие, но като се има в предвид, че продуктите в преходния период не могат да бъдат продавани на цените на биологичните продукти. Ето защо за цените на продуктите от площите в преход са заложени цените на конвенционалните продукти, умножени по коефициент 1,1.

Добивите по култури в конвенционалното производство се основават на годишни данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2011, 2012 и 2013 г. Намаляването на добивите при биологичното производство в сравнение с конвенционалното е определено според съществуващия опит в България и другите страни-членки на ЕС – около 20-25% средно (данни, предоставени от фондация Биоселена, Аграрен университет Пловдив, Асоциация на биологичните производители, Клъстер на биологичните производители и др.). При конвенционалните полски култури конкретно брутните маржини са изчислени на базата на калкулациите по проект CAPA (ИАИ). При тези изчисления се взимат средните стойности за страната съответно за добив и за средногодишни цени, което формира брутните приходи. Производствените разходи съответно са изчислени като сума от разходите за горива, торове, препарати за растителна защита, семена и труд. При тези изчисления разходните норми за горива и нормите за използване на препарати и торове са взети на базата на представително проучване сред браншови организации на производители. Данните за цените на препаратите за растителна защита и на торовете са взети от МЗХ, НСИ и по наблюдения на фирмите-дистрибутори на съответните продукти. Производствените разходи се извеждат на база на преобладаващите технологии в страната, при средно равнище на интензификация, като са ползвани и консултации със специалисти в областта на биологичното производство.

Производствените цени са определени от експерти, като са взети пред вид достигнатите равнища за 2011, 2012 и 2013 г. в България и на международните пазари, по данни, събрани от НСИ, САПИ, СЗСИ, Дирекция „Агростатистика” на МЗХ. Цените на труда, суровините и материалите са определени на базата на данни от НСИ, САПИ и МЗХ от последните три години (2011,2012 и 2013 г.). Цените на живия труд са диференцирани на нива ръчен и механизиран труд.

Разходите за контрол и сертифициране на биологичното производство са диференцирани по групи култури и са въз основа на цените на единадесетте признати сертифициращи органи в България през 2013 г.

Изчислените нива за подпомагане при биологичното растениевъдство са както следва (в евро/ха):
· полски култури, включително фуражни - 284 евро/ха в преход; 168 евро/ха след прехода:
· постоянно затревени площи –128 евро/ха в преход, 112 евро/ха след прехода:
· зеленчукови култури –575 евро/ха в преход, 399 евро/ха след прехода
· трайни насаждения, овощни култури и лозя –736 евро/ха в преход, 557 евро/ха след прехода;
· ароматни и медицински растения – (515 евро/ха в преход, 405 евро/хаслед прехода;
· за пчелно семейство –35 евро/ха в преход, 25 евро/ха след прехода.

Въвеждане на компенсаторни плащания за отглеждане по биологичен начин на едри и дребни преживни животни по Мярка 11 „Биологично земеделие” на ПРСР 2014-2020, разработена от д-р Стоилко Апостолов, ФБЗ „Биоселена“.

При изчисляването на нивата на компенсаторно плащане за различните видове и категории животни, обект на подпомагане по подмярката е използвана методология, която включва:
а) остойностяване на по-високите разходи за производство:
• разходи за контрол и сертификация на животните;
• разходи за повече работна ръка, породени от задължителните животновъдни практики при биологичното производство които включват: задължително хранене на малките бозайници с майчино мляко до определена възраст, забрана за профилактично използване на лекарствени средства, забрана за обезроговяване, задължителен процент груби фуражи в дажбата, защита на животните от хищници, повече административна работа и водене на повече документи по контрола и сертификацията на стопанството).
б) остойностяване на загубите/пропуснатите ползи при производството
• загуби от по-ниска продуктивност (мляко и месо)
• загуби от задължителен минимален период за хранене на малките животни с майчино мляко (не може да се ползват млекозаместители)
• загуби от продукция в случай на лечение на животните (карентния период на алопатичните ветеринарни лекарства е два пъти по-дълъг при био производството)
• загубите от по-ниска продуктивност (мляко, месо) са намалени с по-високите цени на биологичните продукти (живи животни, мляко).

Изчисленията предвиждат подпомагане само на животните в основното стадо (млечни крави, месодайни крави – майки, овце – майки; кози – майки).
Не са включени в изчисленията допълнителните разходи и/или пропуснати ползи за разширяване/ реконструкция на сгради, обори, технологични съоръжения, механизация, машини и инвентар, необходим за биологичното животновъдство.
Получените суми на компенсаторни плащания ще бъдат приравнени към плащане на единица площ в съотношение една Животинска единица (ЖЕ) към един хектар фуражни култури и/или ливади и пасища.
Компенсаторното плащане ще бъде добавено към компенсаторното плащане за биологично производство съответно на фуражни култури и/или ливади и пасища.