Ако не сега, то в следващия програмен период абсолютно задължително инвестиционните мерки трябва да бъдат диверсифицирани по сектори. Това, колкото и сложно да изглежда, всъщност ще улесни работата на администрацията, ще повиши конкуренцията и ще помогне за израстването на секторите, коментира пред Агри.БГ председателят на Професионална асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ)  Христо Николов.

На среща в министерството: За какво ще настояват производители и преработватели на маслодайна роза

Според него секторното разпределяне на средствата по инвестиционните мерки, ще премахне абсурдите да се правят ненужни инвестиции, само и само да се съберат нужните точки по приема. „Ако аз съм розопроизводител с някакви площи, с които поддържам сеитбооборот, защо трябва да влизам в приключението да отглеждам плодове и зеленчуци, за да бъда одобрен? Аз искам да се развивам като розопроизводител. Само че, за да си купя необходимата техника, за да си модернизирам стопанството като розопроизводител, не съм чак толкова конкурентен“, обяснява Николов.

Макар че ако едно стопанство в момента се занимава с биологично розопроизводство, то на 99% може да прокара печеливш проект по 4.1, допълва той.

Не по-малко важно по думите му е и отварянията на приеми да бъдат съобразени със сезонността на секторите. Дава пример с отворената в момента инвестиционна подмярка 4.1, която е една от най-търсените, но срокът за подаване на проектните предложения е в активния пролетно-летен сезон. Споделя, че одобрява удължаването на приема, защото това ще даде малко повече шанс за участие на стопаните, но:

„Отворихме един прием от най-голямата инвестиционна мярка 10 дни преди началото на активната пролетно-лятна кампания. Тогава, когато текат сеитбите на пролетните култури и за пресаждането на зеленчуците. Минават Великденските и Гергьовденски празници, които са 10 дни загубено време в този административен срок, в които нищо не можеш да свършиш. Оттам влизаме в кампанията по розобера, после идват беритбите на череши.

Междувременно тече кампанията по входиране на заявления за подпомагане, после влизаме в друга административна кампания, в която ние сключваме договори, подаваме декларации за следващата стопанска година, подготвяне на споразумения и т.н., изброява Николов и заключава: 

Тоест в пролетно-летния сезон имаме предостатъчно бюрократични ангажименти на фона на активните земеделски дейности. В момента трябва да готвим и проекти предложения. А представете си и по две мерки? 

Всъщност се очертава да стане точно така, защото приемът по подмярка 4.2 е с обявен страт за средата на юни. По думите на Николов един обикновен феремр няма как да се справи с два приема, защото освен време са нужни и средства за проектантски екипи и изготвяне на документи. В същото време например един производител на етерично-маслени култури от първи ноември до края на февруари се чуди какво да прави, заявява браншовият представител и подчертава: 

Убеден съм, че държавната администрация няма капацитета да работи по два приема едновременно. Към момента имаме толкова неприключили проектни предложения от предходни приеми. 

Интересът към инвестиции в преработка се очаква да се засилва, защото все повече производители се ориентират към затваряне на производствения цикъл. Според Николов това е естественият и правилен път - преминаването към така популярната кръгова икономика.

„Самото фермерство като такова няма как да издържи. Докато фермерът е производител на една суровина, той е обречен да живее в нищета. Ако ние не работим така, че да оставяме добавената стойност в стопанството, все повече стопанства ще започнат да изчезват. Пътищата са два – коопериране на малките и затваряне на цикъла и преминаване към кръгова икономика на големите стопанства“, обобщава Христо Николов.