Фермерските пазари в страната се броят на пръсти. Организирано предлагане на богат асортимент от растителна и животинска продукция има само в по-големите градове. Сред тях са София, Пловдив, Варна, Бургас, Добрич, Хасково. 
 
 
Фондацията за биологично земеделие „Биоселена“ и други организации споделиха на среща в столицата своя опит в провеждането на фермерски пазари. Тяхното желание е да се създаде дефиниция за фермерски пазар, да има критерии за участие, да се гарантира контролът върху храните и да укрепва доверието на потребителите. 
 
Има разлика между обичайните седмични пазари за зеленчуци и плодове в градовете и фермерските пазари, коментира пред Фермер.БГ д-р Стоилко Апостолов, управител на „Биоселена“. На фермерския пазар няма прекупвачи, които карат стока от борсата. В тях участват само производители на растителна и животинска продукция, които са на светло. Те са проверени, мерят се с търговски везни и се продават с касови бележки.
 
Важна особеност на фермерския пазар е разнообразието от продукти. Наред с плодовете е зеленчуците регистрираните стопани предлагат там яйца, мляко, месо и произведения от тях, мед, гъби, ядки.
 
Изчисленията показват, че участието във фермерски пазар не е евтино. Първоначалната инвестиция излиза 10-12 хил. лв. първоначална инвестиция, смята д-р Стоилко Апостолов. В сумата влиза осигуряването на превозно средство – обикновен автомобил или хладилен микробус, ако се предлагат животински продукти, хладилна витрина, законна търговска везна и касов апарат.
 
Снимка: bioferma.org
 
„Това са си разходи. Даже оборудването втора ръка излиза около 10-12 хил. лв. Ако умножим тази сума по 30 фермера, получава се към 300 хил. лв. Затова е необходима помощ от държавата или от европейски фондове“, обясни управителят на „Биоселена“.
 
Фондацията е основният организатор на вече традиционния Фермерски фестивал „От нашата ферма - с любов за вас", който се провежда всяка сряда на знаково място в столицата – пред сградата на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ). 
 
Освен първоначалната инвестиция, всяко идване на фермера за участие в пазара е свързано с разходи между 100 и 200 лв. в зависимост от разстоянието на фермата до града. Тази сума включва надницата на човека, превозното средство и бензина, паркинга, амбалажа, храната за този човек – командировъчен разход.
 
 
„Това значи, че фермерът трябва да продаде достатъчно стока, за да може да покрие тези поне 100 лв. разходи и да остане нещо и за него. Често хората питат защо е скъпо на фермерските пазари. Ами, не е скъпо, напротив. По-евтино е от супермаркета и в същото време този човек трябва да си покрие и 100 лв. допълнителни разходи“, обясни д-р Апостолов.
 
Първоначалната инвестиция за добилия вече широка популярност в столицата Фермерски фестивал е около 26 хил. лв. Организаторите вече са натрупали богат опит, който може да послужи за информация и на държавните институции, и на фермерските сдружения в страната.
 
„Купихме първо маси, шатри, хладилници, първоначално оборудване. Отделно разходите ни всяка седмица – за всяко провеждане на пазара, са около 1000 лв. плюс минус 100 лева. В тези суми се включват наем към общината, ток, химическа тоалетна. Те се плащат даже предварително в деня преди пазара. Има и разходи за труд, за реклама“, разказа Стоилко Апостолов.
 
За фермерския фестивал в София Столичната община помогнала с рекламата по Програма „Европа“. Популяризацията на пазара през първата година от създаването му е изключително важна за неговия успех, а рекламата поначало е сериозен разход. Като начало за нея трябва да се предвидят 10-15 хил. лв., докато хората научат за мястото, където се предлагат качествени храни направо от фермите.