Месец и 18 дни. Толкова изминаха след като правителството обяви, че ще се купува зърно. Причината, както всички знаят, е войната в Украйна. 

Гласувайте: Нужно ли е фермерите да доказват разходи за получаване на COVID помощта?

Толкова е и времето, което председателят на Комисията по земеделие в Народното събрание Пламен Абровски изчислява като период, в който само и единствено се говори за прословутото купуване на зърно, без да има реални резултати. 

Че дори в началото на сагата се създаде сериозно напрежение със спрян/неспрян внос. Но там не стана ясно какво се случи. Като че ли имаше взети решения, но след това някой размисли и се отказа. 

Трите варианта за устрема (който изглежда е на забавен кадър) на държавата да купува зърно може да са по три причини - спешност, гъвкавост и липса на средства в бюджета.

Според Абровски обаче, нито една от тези причини не личи да е водеща. “Ако беше толкова спешно, нямаше вече месец и 18 дни да се бавим. Освен това, като гледам до месец и 18 дни явно ще има актуализация на бюджета. Ако искахме да сме гъвкави “Врана” ЕАД можеше да възложи директно на Държавния резерв да купува от нейно име и за нейна сметка. 

Но да се върнем на въпроса ”ЗАЩО “Врана” ЕАД?” - дали не е заради Наказателния кодекс? Защото, ако стане издънка с “Врана” ЕАД е стопанско престъпление, но ако стане издънка с Държавния резерв, тогава граничим с престъпленията срещу държавата”, посочва Абровски и с това повдига важен въпрос. 

Наскоро в интервю за Агри.БГ анализаторът Николай Вълканов сподели мнението си, че този ход на държавата трябваше да се случи през януари или февруари, като според него това е трябвало да стане без излишен шум. 

Именно заради създаването на този шум се нагнети усещането за някаква трескавост, нетърпение и спешност. А в същото време почти два месеца си говорим как държаната ЩЕ изкупува зърно.  

През уикенда министърът на земеделието Иван Иванов каза, че повереното му ведомство най-после разполага със средствата за започване на купуване на заветното и тъй желано за държавата зърно. 

1,1 млрд. лв.

Пламен Абровски има предложение как ще е най-разумно да се случат нещата. Според него от обявената сума може да се отделят 500 млн. лв., които да се дадат на Държавния резерв за купуване на 750 хиляди тона зърно. 

“Това, заедно с вече съществуващия резерв, е напълно достатъчно”, посочва той и продължава: 

"От оставащите 600 млн. лв. се отделят около 100 млн. лв., които отново през Държавния резерв да послужат за обезпечаване на страната с олио - дали директно купуване на слънчоглед, олио или фючърсни сделки с преработвателите (нали знаем, че те ще преработват слънчогледа).

От оставащите 500 млн. лв. се отделят 100 млн. лв., които чрез “Ел Би Булгарикум” ЕАД (100% собственост на държавата) започват на пазарен принцип да увеличават изкупната цена на млякото. 

Оставащите 400 млн. лв. спокойно могат да се дадат под формата на различни държавни помощи - не на калпак обаче. Само един пример - осребряване на 30% от купения през месеца/седмицата фураж/ПРЗ”

Даниел Божанков, председател на Асоциацията на промишлено птицевъдство (АПП), също смята, че парите могат да се разходят по-прагматично. 

С тези въпросни 1,1 милиарда за зърно, които може и да не купим в крайна сметка, можеше спокойно да се намали ДДС на всички храни като кризисна мярка. Разходите за това бяха изчислени на 1.2 милярда, като в това число не се включват приходите от изсветляване и допълнително данък “Печалба”. Щеше да стане много по-бързо и ефективно без директно финансиране от държавата”, посочва Божанков, цитирайки данни, представени по време на едно от заседанията на Комисията по земеделие.

Висящи въпроси остават. Като например - защо се купуват такива огромни количества, след като се очаква новата реколта да е добра (по думите на министъра)?

Знае се, че фермерите със зърно на склад са твърде малко и количествата, които ще се пазаруват, ще дойдат от търговци. 

Обаче, знаели ли са предварително тези търговци за намерението на държавата да се запасява със зърно и да са си спестили главоболията, като кротко изчакват “спешните” действия да дадат резултат. 

Защо въобще се вдига този шум, като се създава напрежение сред фермерите и сред населението изобщо. Бавните и тромави движения не дават сигнал за спокойно взети решения.