Разказахме ви за проекта на добри практики в производството, който трябва да улесни от една страна фермерите, които искат да продават във веригите, а от друга - самите потребители, които търсят качествен продукт, произведен в България. Колко добри обаче са “добрите практики”? Земеделци разсъждават над въпроса на Агри.БГ.

Какво ще се счита за добра практика в производството?

Оказва се, че самият проект на документ е подготвен от веригите и изпратен на ресорното ведомство, което има ролята на мост, препращайки идеите на бранша за обсъждане. Според редица земеделски производители в страната, в представения документ липсва конкретика. 

Така например, в една от точките за добри практики на веригите е записано, че за такава ще се смята “оказване на съдействие и консултация на производителя при нужда от издаване на сертификат за качество от страна на контролиращите органи”. Според бранша обаче това е лоша практика.

“Записано така твърдението означава, че веригата ще казва какъв сертификат е нужен на дадения земеделец, за да бъдат неговите продукти достъпни в съответния филиал. Но също така предложението значи и че самата верига ще насочва земеделците към определени контролиращи лица, които да издадат нужния сертификат. А това може да доведе до лоши практики, извиване на ръце на производителите и злоупотреби”, коментират стопани.

Подобна практика с “извиване на ръцете” на земеделци се получи със сертификата Global G.a.p, който е незадължителен за българските производители. Без него обаче те не могат да продават в една от най-големите вериги в страната. 

“Една единствена е веригата, която задължава производителят да представи сертификат по Global G.a.p, въпреки наличието на български и европейски стандарти за проследяемост на продукцията, управление на качеството и съдържанието на продукта. Това са стандартите HACCP, ISO и БДС, които са приложими в България и ЕС. Всички останали стандарти са незадължителни и не би следвало да се отказва достъп на производител до верига, само защото не разполага с подобен незадължителен сертификат”, разсъждават земеделци.

Освен че е незадължителен, стандартът Global G.a.p е доста скъп. Kpитepиитe за оценка на стопанството вĸлючвaт oĸoлo 400 въпpocа, отнасящи се за ĸoнтpoлa нaд пpeпapaтитe зa pacтитeлнa зaщитa, тopoвeтe, xигиeнни изиcĸвaния зa cъбиpaнe нa peĸoлтaтa, ĸaĸтo и бeзoпacни ycлoвия нa тpyд. Срокът на сертификата е 12 месеца, а цената му зaвиcи oт плoщтa нa oбpaбoтвaнитe плoщи. 

GlobalGap - сертификат за добри селскостопански практики

За да помогне на родните производители, през 2019 г. земеделското министерство, по идея на бранша, отпусна държавна помощ за сертифициране на стопанствата от сектор „Плодове и зеленчуци" по стандарта Global G.a.p. Тогава бяха заделени средства в размер на 100 000 лв. за малки и средни стопанства.

Именно заради скъпия стандарт, повечето земеделци от сектора са на мнение, че не трябва да се изискват допълни сертификати, различни от официалните и задължителните за България и ЕС. Според тях, това допълнително утежнява стопаните и не носи дивидент за потребителите, тъй като продукцията вече е контролирана по трите задължителни стандарта у нас - БДС, HACCP и ISO.

“Смятам, че изискването на този стандарт за българските производители е допълнителна пречка за това да виждаме все повече родна продукция във веригата, която го изисква. Отделно, направете си експеримент и попитайте във филиал дали може да видите сертификата по Global G.a.p на биоябълки от Гърция, например. На мен досега не са ми показвали.

Друга лоша практика е, че на редица продукти пише БИО, а в същото време, когато прочетете малкия шрифт, става ясно, че не плодовете са биологични, а картонената опаковка, в която се предлагат е направена от биоразградим материал”, споделят производители.

Ивайло Малджански: Студентска бригада ми отвори очите за зеленчукопроизводството

Друго предложение, което също разпали производителите е рекламирането на продуктите. Записано е, че за добра практика ще се приема “организиране на събитие (фестивал, празник и др.), с осигуряване на щандове, на които производителите имат възможност да продават своята продукция. Осигуряване на водещи ресторанти, които изготвят меню със съответните продукти”. Според фермерите рекламата в подобни мероприятия, както и промоциите, пускани в брошури и рекламни спотове, трябва да са за сметка на веригата.

“Много често се получава така, че веригата прави промоция на даден продукт, а след това приспада цената от плащането към земеделеца. Това, че веригата е решила да приложи маркетингов трик не означава, че той трябва да бъде за сметка на производителя. Ясно е, че цената, която потребителите плащат за даден продукт, в който и да е магазин, не е тази, на която доставчикът дава съответната стока. Тоест в самата разлика, която доста често достига и 50%, би трябвало да са включени средствата за реклами, промоционални кампании, организиране на събития, тематични щандове и т.н”, смятат фермери.

Предлага се още като добра практика “провеждане на анализи за пестициди и качество на поливната вода”. И тук земеделците са на мнение, че съответните изследвания трябва да се поемат от веригата магазини. Но при отклонение, производителят да се изтрива от списъка с доставчици на самата верига за 5 години. Идеята е взаимствана от Германия, където обаче блокирането на производителите до дадена верига не е за 5, а за 10 години. Именно така самите земеделци следят и контролират стриктно стопанството си.