На годишна база изкупните цени в България са най-високи при царевицата – 48% нагоре, и слънчогледа – 56%. С най-голям потенциал за нарастване в следващите месеци е цената на пшеницата и най-вече на ечемика, където има място за до 25% увеличение, прогнозират от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA).

Слушайте в AgriПодкаст: В агросектора става напечено

Очаква се прибраните площи с пшеница през следващата 2022 г. да достигнат 1,15 млн. ха, ечемик – 117 хил. ха, и рапица – 133 хил. ха. Тези площи са почти аналогични с миналогодишните и със средните за последните години.

Впечатление правят по-малкото площи с ечемик, които в сравнение до 2017 г. са заемали около 180 хил. ха от обработваемата земя. Намаление има и при рапицата, която до 2018 г. е покривала около 180 хил. ха. Засега повишените разходи за производство не се очаква да се отразят на свиване на площите, но ще засегнат в известна степен добивите.

Изчисленията на анализаторите показват, че с най-високи брутни маржове за реколта 2021 е рапицата. На хектар те са около 1350 лв./ха, приспадайки преките производствени разходи (без рента, труд и други постоянни разходи). 

Осезаемото увеличение на цените на слънчогледа повишиха брутните маржове за тазгодишната реколта и той заедно с пшеницата се изчислява да имат около 1200 лв./ха. По-слабата реколта от царевица сваля брутната доходност до 1115 лв./ха, а същата при ечемика се оценява на 885 лв./ха.

По света

Очаква се цените на пшеницата да продължат да се вдигат, като за качествена хлебна пшеница достигнат 360-370 долара/тон, а цената на слънчогледовото олио да надхвърли 1500 долара.

Русия се опитва да предпази вътрешния си пазар от недостиг и от ново нарастване на цените на слънчогледовото олио. Експортното мито е 277 долара/тон за декември, което се очаква да доведе до поевтиняване на слънчогледовото семе, отбелязало рекордни исторически нива.