Новите изисквания по обвързаната подкрепа натиснаха цените надолу, а това се отрази на цялата стопанска година. Наводняването на пазара с телешко месо на ниска цена обаче не е най-големият проблем. По-лошата новина е фактът, че редица фермери могат да не получат субсидията си по обвързана подкрепа, заради липса на документи, доказващи реализация.

Проект: Безплатна и по-лесна регистрация на стопанствата тип „заден двор“

Отчетните документи се водят в рамките на стопанската година, която започна на 1 октомври 2018 г. и приключи този октомври. За реакция обаче е късно, тъй като ДФЗ вече направи обобщение на данните.

Темата за обвързаната подкрепа и новите изисквания беше засегната и на СТЕКСПО 2019. Вижте какво каза Стоян Чуканов, председател на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ).


“Работим по този въпрос повече от 2 години. Реално тази инициатива за изсветляване на сектора, т.е да започнат да се доказват отелвания и тази година вече реализация на отелените телета, доведе до това че сега, есента, за да могат да получат обвързана подкрепа, фермерите трябва да доказват животните си не само с пътен лист, а и с фактури. Това натисна цената. Никой не го е предполагал по този начин. Като цяло реализацията се доказва за стопанската година, не само за последния месец”, обясни браншовикът.

По думите на Чуканов много фермери не са били подготвени затова, въпреки, според него, заложените минимални изисквания.


“За селекционния контрол са 0,25 единици. Тоест с едно теле доказвате 4 крави. Миналата година не се доказваше реализация, а се доказваха отелвания, което директно се вземаше от ВетИс системата, но тогава хората свикнаха, че трябва да започнат да маркират телета. Преди това дори не маркираха телета и те отиваха директно в сивия сектор без ушна марка. Сега посоката е правилна”, добави председателят на АРМПГБ.

Бързи изчисления показват, че ако в едно стадо отелванията са 25%, това стадо е на загуба. Никой обаче не говори затова, основният момент отново са субсидиите. 


„Наше мнение е, че ставките постепенно трябва да се увеличат, но след като хората свикнат първо да маркират животните си, а след това и да продават с фактури”, каза Чуканов.

Според изп. директор на асоциацията Андрей Чалъков друг обезпокоителен проблем в сектора е, че повечето животни се колят във фермите, а не в кланиците. Той цитира статистика, според която за миналата година закланите животни във фермите са били 60 хиляди, а в кланиците – 30 хиляди.


„Имаме институционални проблеми. Те си стоят и много често не се назовават. Но единственото нещо, което ще изведе сектора напред, е да се работи правилно, да имаме повече качествени животни за износ. С правилна работа сивият сектор ще намалее, защото всеки ще иска да работи на светло, понеже през сивия сектор няма как да има експорт,“ убеден е той.

Получава се ситуация, в която родните животновъди не мога да откликнат на исканията на пазара за премиум месо. А сегментът “телета за угояване” у нас все още не е развит. Причината е проста.

"Пазарът на телетата за угояване не се е развил по простата причина, че масово се изнасят отбитите телета от България и се угояват в друга страна. Най-масово се изнася за Косово. Там отиват от 30 до 50 хил. телета на година по различни начини. 
Най-крупният търговец в България е косоварин. Нямам нищо против от това, но ние не можем да видим ефекта в угоителните центрове, защото нашите потенциални угоители нямат толкова бизнес за угояване", заключи Чалъков.