Глобалната епидемия, предизвикана от коронавируса Covid-19, ще трансформира българската икономика и ще отреди ново място на сектор „Земеделие” и свързаните с него подсектори.

Мярка Covid-19: Авансово плащат част от обвързаната помощ?

Рискът от парализиране на работата в много ферми у нас и в Европа обаче е сериозен, отбелязват в обща позиция 11 браншови организации в селското стопанство. Сред тях са Българската асоциация на малинопроизводителите, Българският национален съюз на градинарите, Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци, Националният съюз на земеделските кооперации, Българската Асоциация Биопродукти.

Ограничителните мерки, приети във всички райони с активна селскостопанска дейност от Италия до Белгия, силно повлияха върху работната ръка.

Отливът на сезонни работници ще постави под въпрос прибирането на реколтата там, се казва в анализа на 11 браншови организации, които отправиха Отворено писмо към Министерството на земеделието, социалното министерство и парламента във връзка с кризата с Covid-19.

Браншовиците посочват, че продоволствената и националната сигурност изискват да се насочи подкрепа не само към работещите на постоянни трудови договори. Кризата засяга всички форми на трудова заетост. 

Голяма част от българските сезонни работници, които ежегодно се включват в европейското земеделие, сега се върнаха по домовете си.

Дали те ще успеят да се включат в родното селско стопанство, е въпрос, който трябва да бъде решен, както организационно, така и законодателно и финансово, се казва в анализа.

ВИЖТЕ НАЙ-ВАЖНИТЕ НОВИНИ

От друга страна се изостря проблемът със заетите в сектор „Земеделие” у нас. 
Извънредното положение разкрива абсолютната липса на гаранции за една специфична група от пазара на труда.

Това са както работниците на временен или граждански договор, така и самонаетите дребни земеделски стопани.

В повечето случаи те са изключени от достъп до права и защита като другите работници и са сред най-застрашените от бедност.

Тези работници не влизат в програмите за подкрепа и не се отчитат от статистиката. Стоката им се реализира на местните пазари, които днес са затворени. Така работата, вложенията и доходите им са загубени, а техния принос остава невидим и непризнат. 

При преразглеждане на финансовите инструменти и програми, с които оперира днес България, както и с помощта на Фонда за глобализация, може и трябва да се гарантира базов доход за всички самонаети работещи, които са загубили работата си и са засегнати от кризата за периода на извънредно положение.

Това се случва в сектор, който може да осигури препитание по време на криза. В анализа на браншовите организации се казва още, че възможностите за преструктуриране и пренасочване на неизползвани европейски средства могат и трябва да подпомогнат най-уязвимите малки и средни земеделски производители.

СПОДЕЛЕТЕ ВАША НОВИНА

Голяма част от тях упражняват биоземеделски практики, работят в зеленчукопроизводството, овощарството или лозарството.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

„Зелени коридори“ - ще има ли недостиг на плодове и зеленчуци?

Как да преживеете пандемията, ако сте зеленчукопроизводител

Фермерите продължават работа с едно наум