Нека си кажем истината в очите – кооперирането в България към момента не работи. Или поне не така, както би могло. На 
браншови организации сме добри. Има много, коя как защитава интересите и на кого - е друг въпрос, но кооперирането - работенето в екип и то с търговска цел, не ни се получава. 

Създава се илюзия за обединение, без да води до реално пазарно присъствие.

Истинското коопериране изисква много повече от споделен административен адрес. То изисква доверие, дисциплина, споделена визия и способност за общо действие. Това не е събиране „на доверие“, а създаване на устойчива структура със стратегическа мисъл. Въпреки че и първото ни куца.

Нека ви разкажа една история. Историята на MLEKPOL – водещ кооператив в Полша, който обединява 7,5 хил. фермери - малки, среднии големи.

В началото на 2000 година една местна мандра в Мронгово, Северна Полша, е пред фалит. Вместо да се примирят, местните фермери, начело с визионера Марек Чаплински, взимат съдбата си в ръце и спасяват мандрата чрез кооператив. Това не е просто жест на солидарност – това е стратегическо решение, което трансформира икономическата среда в региона. Така е и до днес.

MLEKPOL не само изкупува млякото на своите членове – инвестира в преработка, технологии, бранд и намиране на пазари. Кооперативът мисли и действа като компания, но остава собственост на фермерите, като всеки един от тях има дял. 

Ето това е кооператив: мащабен, ефективен и ориентиран към бъдещето.

У нас, за съжаление, дори и успешните примери на коопериране рядко достигат до ниво на реална икономическа ефективност. Най-често говорим за сдружения с няколко участници, които си поставят временни цели – достъп до субсидия, участие в проект, по-добри цени за входни ресурси. Това е по-скоро тактическо партньорство, отколкото стратегическа визия.

Тези обединения рядко разполагат с производствени мощности, логистика, маркетинг или дистрибуция. Още по-рядко те успяват да изградят бранд, който да е разпознаваем на пазара. А без бранд и пазарен достъп, кооперативът се превръща в административна структура без икономическа стойност.

Безспорно е, че България разполага с фермери-визионери, предприемачи; хора горящи за земята, пълни с любов и опит. Разполага и със семейни стопанства, готови да инвестират в модерни технологии. Но какво им липсва? Стабилна пазарна рамка, в която обединението да носи полза, а не просто формално задължение.

Докато в Полша фермер като Марек Чаплински може да разчита на кооператива не само за изкупуване, но и за стратегическо партньорство, в България фермерът често остава сам в преговорите с търговци, мандри и институции. Това не е просто липса на мащаб – това е липса на икономическа инфраструктура.

И тук една истина, която често се забравя - кооперирането не е спасение само по себе си. То е инструмент – но работи, само ако е изградено върху доверие, стандарт, мащаб и пазар. Когато фермерите се обединят без ясна цел и без план за пазарна реализация, те не създават кооперация – създават временен алианс без устойчивост.

България не може да копира Полша. Не е и нужно. Но може да се учи от нея, както и от другите държави с работещи кооперативи. И да създаде структури, които не просто съществуват – а работят. За фермерите, за пазарите и за бъдещето на сектора.

 

Повече по тази и други актуални теми от седмицата - гледайте новия епизод на AgriПодкаст. 

Четете Дарик в Агри.БГ и случайте Агри.БГ по Дарик радио. 

Всички епизоди⁠ на AgriПодкаст


🎧: Ние сме в Spotify: ⁠https://open.spotify.com/show/3zGayp15vTKfgd4a3PpA6P?si=e1648f7960b64d73


🎧: В Anchor: ⁠https://podcasters.spotify.com/pod/show/agribg-podcast


🎧: Както и в Youtube Podcast: ⁠https://youtube.com/playlist?list=PLKezk4LLz3nsRpvI8x4eZnZRSeACmsFHL&si=pzGPQbUVj8S8wZdl