Когато фермерът не се бори сам: Урок от Италия

Български производители на оранжерийна продукция, плодове и зеленчуци за поредна година посетиха едно от най-големите аграрни изложения в Европа - Macfrut 2025 в Римини, Италия. Видяното, преживяното и споделеното с Агри.БГ оттам отново довежда до извода, че когато има работеща структура, земеделецът не се бори за оцеляване, а за развитие.

Венцислав Славов: Кооперирането в свиневъдството ще е полезно за месопреработката

Групата на българските производители тази година беше около 40 души. Сред тях бе и заместник-председателят на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) Иван Кабуров. Той сподели впечатленията си не само от самото изложение, но и от силно развитата система на кооперативно земеделие в Италия.

„За поредна година се впечатлихме от това как е направено изложението, организацията му и ползите, които произвежда. Политиката на панаира е ориентирана към резултатност не към лична печалба. Една значителна част от таксите на изложителите се реинвестира в панаира, за да бъдат докарани търговци, специалисти и посетители от цял свят. ", разказа Кабуров. 

Това прави събитието смислено за участниците – много и реални контакти, шансове за сделки, обмяна на опит…Собственикът на панаира е също така директор на един от най-големите земеделски кооперативи в Италия

„Миналата година бяхме в един италиански кооператив. В него членуват около 2000 земеделци. Има агрономи, организатори на производството, транспортни фирми, пакетажни цехове… Доставят се торове, семена, препарати, купени в големи количества, на много по-добри цени. Земеделските производители имат задачата само да произвеждат“, подчерта зам.-председателят на БАПОП.

По думите му земеделецът в Италия не се занимава с документи, очертаване или търсене на пазар. Всичко това е поето от кооператива - от логистиката до договарянето на цени с веригите. 

„Агроном минава всяка седмица. Когато продукцията е готова – идват, взимат я, пакетират, анализират и я продават. Администрацията също е централизирана – кооперативът подава документите, получава субсидията и я разпределя“, добавя Кабуров.

Още по-впечатляващ е пазарният принцип. Първо се изкупува цялата стока на членовете, после, ако има нужда, и на други земеделци. Внос се допуска само ако няма достатъчно местна продукция.

"Кооперативите са реални пазарни субекти, те преговарят с големите вериги, а не отделният фермер. „При нужда се отпуска заем веднага. Ако на някой член кооператор, да кажем, му се е счупила пръскачката, кооперативът прави проект и му купува нова. Това са структури, които работят не за печалбата на един, а за цялата група“, обобщава Иван Кабуров и заключава:

„А в България фермерите още сме сами. Нямаме такива общи организации. Всеки се оправя както може. Имаме малки партиди без възможност за регулярни доставки. Затова трудно излизаме на големи пазари. Бюрокрацията ни убива. Производителят се налага да е и счетоводител, и логистик, и търговец. А фермерът трябва да си е фермер.“

Примерът от Италия показва, че решения има стига волята да е в полза на хората, които произвеждат. Структурите работят, когато са създадени не за контрол, а за подкрепа. Не за да оцелее единият, а за да успеят всички.