Конкуренция от евтин внос, нарастващи производствени разходи и фалшив мед – това са сериозните предизвикателства, пред които са изправени европейските пчелари, включително и българските.
Четете още: Пчелари настояват за мерки срещу фалшивия мед и липсата на държавна подкрепа
През 2022 г. в Европейския съюз са произведени приблизително 286 000 тона мед, което покрива само 60% от вътрешното търсене. За да задоволи нуждите на пазара, ЕС разчита на внос, като основен доставчик е Китай, осигуряващ 36% от целия внос или около 68 000 тона.
Въпреки това, анализите на европейските институции показват, че 46% от внесения мед не отговаря на европейските стандарти, като често съдържа захарни сиропи и е с фалшифициран произход, а цените му падат до 1,4 евро за килограм.
Освен проблемите с вноса, пчеларите в ЕС се сблъскват с неблагоприятни климатични условия, загуба на естествени източници на нектар и прашец, както и рязко увеличени разходи за производство. Например, цената за подхранване е нараснала с 62% между 2021 и 2023 г.
Китай остава водещият световен производител на мед с 461 900 тона за 2022 г., докато Европейският съюз, въпреки че е вторият по големина производител, не успява да постигне същия ръст, въпреки увеличения брой пчелни семейства.
Най-големи производители в ЕС са Испания със средно 32 266 тона годишно, Румъния с 22 600 тона, както и Унгария, Франция и Италия. През 2022 г. производството на мед в ЕС се е увеличило с 18% спрямо средното за последното десетилетие, достигайки 285 700 тона, но въпреки това не успява да покрие търсенето.
Търговията с мед в ЕС разкрива още по-сложна картина. Почти 40% от потреблението се покрива чрез внос, като основните вносители на мед извън ЕС през 2023 г. са Китай с 37% от общия внос, Украйна с 28%, Аржентина с 13%, както и Мексико, Куба и Виетнам с под 7% всяка.
Сред страните членки на ЕС, които внасят най-много мед, водещи са Германия с 41 000 тона, Полша с 23 300 тона и Белгия с 31 400 тона, следвани от Испания, Франция, Португалия и Нидерландия.
Вносният мед извън ЕС се търгува на средна цена от 2,26 евро за килограм (цената е средна за 10-годишен период), докато цената на вътрешноевропейската търговия е 3,50 евро за килограм, а износът към трети страни достига 5,68 евро за килограм.
Един от най-сериозните проблеми в сектора са измамите, които подкопават доверието на потребителите и създават нелоялна конкуренция за европейските производители. Около 46% от внесените проби мед в ЕС не отговарят на изискванията на Директивата за меда, като най-честите нарушения са добавянето на захарни сиропи и неправилното етикетиране на произхода.
Евтиният внос на мед с подозрително ниски цени под 1,4 евро за килограм води до масови фалити на местни производители, които не могат да се конкурират с нискокачествените алтернативи.
В потребителски аспект, по време на пандемията от COVID-19 се наблюдава ръст в търсенето на мед, тъй като той се възприема като естествен имуностимулатор. Въпреки това, последващата инфлация намали покупателната способност на домакинствата, което доведе до увеличено търсене на по-евтини и често по-нискокачествени продукти. Медът е в пряка конкуренция с други подсладители като конфитюри, шоколадови кремове и индустриални продукти, а големите търговски вериги налагат ниски изкупни цени, което създава натиск върху пчеларите.
Разходите за производство на мед в ЕС също нарастват значително. Между 2021 и 2023 г. храната за пчелите е поскъпнала с 62%, ветеринарните разходи с 42%, а горивата с 28%. В същото време цените на едро за пчеларите не се покачват пропорционално, което води до трайни загуби за сектора.
С оглед на сериозните предизвикателства пред европейските пчелари са необходими спешни мерки. Финансовата подкрепа от фондовете на Общата селскостопанска политика трябва да бъде достъпна за пчеларите, за да се смекчат икономическите затруднения. Необходимо е засилване на контрола върху вноса, особено от Китай, както и разработване на нови методи за анализ, които да позволят ефективно откриване на фалшифициран мед.
Въвеждането на по-строга проследимост и сертификация на меда в ЕС ще спомогне за по-добра защита на потребителите и местните производители. Стимулирането на създаването на кооперативи за продажба на европейски мед би могло да осигури по-добри условия за търговия и устойчивост на сектора. В същото време трябва да се обмислят регулаторни механизми за ограничаване на вноса от страни, които не спазват европейските стандарти, както и прилагане на политики, които да гарантират устойчиви и справедливи цени за местното производство.
Източникът на информация е докладът European Honey Market, публикуван на 15 януари 2024 г. Докладът е част от проект, финансиран от EFSA (Европейски орган за безопасност на храните) и анализира състоянието на пазара на мед в ЕС, предизвикателствата пред сектора, влиянието на вноса и измамите, както и икономическите фактори, засягащи производителите. Данните в документа се базират на анализи на Eurostat, FAOSTAT, Европейската комисия, JRC (Съвместен изследователски център на ЕС) и други източници.
5 КОМЕНТАРА
05.02.2025
04.02.2025
04.02.2025
04.02.2025
03.02.2025