Срокове за разсаждане на ягодите

Ягоди може да се садят в следните срокове:

1. От късно лято до началото и средата на есента.

2. В края на зимата, през пролетта до началото на лятото.

Сроковете за садене на ягоди зависят от района, от подготовката на мястото, от възможностите за доставяне на разсад от предпочитаните сортове и от начина за отглеждане - със или без фолио. През първия срок се сади само произведен през текущата година разсад, а през втория както свеж, така и съхраняван в хладилник разсад ягоди. При много ранно зимно-пролетно садене обикновено се използва презимувал на полето разсад. Най-добре е при изваждането му да се оставя по малко пръст върху корените, с която се улеснява прихващането.

Колкото по-рано се извърши къснолятното или ранноесенното засаждане, толкова по-добре се вкореняват растенията и успяват да натрупат повече запасни хранителни вещества, благодарение на което успешно презимуват и дават задоволителни добиви още през първата година. Например от рано засадените ягоди още на следващата година се получава по 0,2-0,3 кг/м2 добив, а понякога и до 0,5-0,6 кг/м2. Освен това при липса на снежна покривка много от растенията, засадени късно, поради недостатъчното си вкореняване през зимата се изтеглят и измръзват.

Ранното засаждане през лятото със съхранен в хладилник разсад не дава добри резултати в нашата страна, тъй като при силните горещини и засушавания по това време много от растенията не се прихващат или в началото имат потиснато развитие. Икономически също не е изгодно разсадът да се държи в хладилник толкова продължително време. Ето защо най-добре е да се сади през април-май съхраняван разсад, а свеж (новоизваден) разсад - през септември и до средата на октомври за Северна България и по-високите полета и до края на същия месец за Южна България.

Кои култури са подходящи за предшественици на ягодите?

Начин на засаждане на ягодите

Когато не се използва черно полиетиленово фолио, най-добре е ягодите да се садят едноредово. При определянето на посоката на редовете трябва да се имат предвид наклонът на мястото и източникът за напояване. На местата с наклон от 3-4 до 6-7° редовете се разполагат почти напречно на склона, за да се намали ерозията. Редовете са на разстояние 65-70 см един от друг, а на по-плодородни почви и при поливни условия и до 80 см.

Вътре в редовете растенията се садят на разстояние от 20 до 25-30 см. При добре улегнала почва разсадът се сади на дълбочината, на която е бил, или на 1-2 см по-дълбоко. По-дълбокото заравяне на корените е за предпочитане, особено при по-късно садене, защото растенията залагат по-дълбоко основната коренова система, а впоследствие придатъчните им корени не израстват твърде високо. Така посадените растения по-успешно презимуват. Не трябва обаче да се допуска заравяне на пъпките с пръст, защото растенията може да загинат.

Поливане на ягодите

Всяко растение трябва да бъде полято с 0,5-1 л вода, но не наведнъж, за да не се уплътни почвата прекомерно и да не се затлачи пъпката. При пролетно-лятно засаждане се полива поне още веднъж след 2-3 дни, а при есенно - след 4-5 дни. Десетина дни след засаждането на ягодите се налага да се подсадят неприхванатите растения. Ако няма възможност наскоро след второто-третото ръчно поливане да се полее с течаща вода или чрез дъждуване, желателно е да се мулчира, т е. да се покрият посадъчните ямички и мястото около тях със суха пръст или още по-добре с разложен оборски тор, които запазва по-добре почвената влага. За успешно презимуване на късно посадените през есента растения добре е почвената повърхност около тях да се покрие с по 2-3 шепи оборски тор в кръг с радиус 15-20 см, като пъпката не трябва да се засипва.

Пролетното садене на ягодов разсад, които е от предходната година и е съхраняван в хладилник, има някои предимства пред есенното. При правилно садене още през същата година обикновено се получава по 0,4-0,5 кг/м2 - добив, а понякога и до 0,6-0,7 кг/м2, като през втората година растенията встъпват в пълно плододаване.

Рано напролет трябва да се провери как са презимували посадените през есента растения като пропадналите своевременно се подменят. Ранно пролетно засаждане със свеж разсад се допуска, но предимно като допълнение на есенното, тъй като най-често не дава очакваните резултати.

Ягодовите насаждения са чувствителни към ниските температури

 

Използване на черно полиетиленово фолио

При използване на полиетиленово фолио най-добре е да се сади през  април-май, а в краен случай и през юни със съхраняван в хладилник  разсад. Фолиото се разстила преди саденето. Предимствата на този начин за отглеждане на ягодата са следните:

  • отпада необходимостта от постилане на слама или други материали;
  • под платното не се развиват плевели, създава се по-благоприятен хранителен режим поради което добивът често се увеличава с 30-40% в сравнение със застланите със слама площи;
  • вследствие на по-ранното затопляне на почвата напролет плодовете от мулчираните с черно фолио площи узряват от 2-3 дни до 1 седмица по-рано, получава се по-висок доход.

При използване на полиетиленово фолио най-добре е да се сади през април-май, а в краен случай и през юни със съхраняван в хладилник разсад. При липса на такъв разсад може да се сади и през късно лято, ранна есен или много рано напролет, като се използува свеж разсад. В началото се полива през 2-4 дни, а по-късно - в зависимост от времето и валежите.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ

Чистите ягодови насаждения са предпоставка за висок добив

Вредители при ягодите

Грижи за ягодовите насаждения