Климатичните промени през последните 15 години осезаемо са увеличили щетите за лозарите. Такова мнение изразиха експерти на кръгла маса в Икономическия университет във Варна, цитирани от в. Труд.
 
 
Необичайните природни явления засягат все по-големи територии и за по-дълго време. Преди време стопаните се справяха с последствията от градушките за година–две, а сега за 4–5 години, сподели проф. Венелин Райчев от катедра „Лозарство“ в Аграрния университет в Пловдив.
 
По думите му най-много страдат кооперациите и дребните лозари, които не могат да завършат цикъла до производството на вино. Те са принудени да продават реколтата си на ръба на загубата, поради което младите нямат интерес да се занимават с лозарство.
 
Според наблюденията на проф. Райчев има тенденция към възраждане на интереса към местните сортове, които са аклиматизирани и харесвани от крайния клиент.
 
 
Реколтата тази година е добра, но всички райони в страната бяха засегнати от порои и градушки, коментира колегата му доц. Ангел Иванов. Като друг съществен проблем той посочи необичайно ниските зимни температури. Той обясни, че устойчивите сортове измръзват при -16 градуса, а традиционните български памид, мавруд и гъмза не издържат и толкова.
 
Тенденция в Европа е разработването на студоустойчиви сортове грозде. Дефект обаче е по-голямата киселинност на плода, върху която трябва да се работи още, допълни доц. Иванов.
 
Поради този недостатък у нас все още не се използва нито един от над 30-те устойчиви сортове грозде, които Институтът по лозарство и винарство в Плевен е разработил през последните 60 години. Български хибридни лози обаче са засадени на хиляди декара земя в Украйна, хвалят се експертите.
 
В сравнение с предишни години, реколтата от грозде през 2018 г. е по-ниска заради дъждовете и градушките през лятото, твърди Красимир Коев, директор на Изпълнителна дирекция по лозата и виното, в друго интервю за в. Труд.
 
Докато миналата година лозарите пръскаха до 7 пъти, през тази година пръсканията в някои райони се увеличиха двойно. Имаше дълги периоди, в които те не можеха да влязат в насажденията заради дъждовете. Това доведе до заблатяване и дори до пръскане с авиационна техника, жалва се Коев.
 
В резултат суровината се оскъпи, но цените на виното няма да се повишат толкова, че българските производители да загубят пазарите си, оптимист е той.