Честотата и продължителността на много ниските температури, както и късните и повратни мразове и слани ограничават засаждането на по-слабо устойчивите на студа и с по-ранна вегетация и особено с ранен цъфтеж овощни растения. Другата крайност - извънредните горещини и съпътстващата ги ниска въздушна влажност, както и суховеите - също трябва да се имат предвид, да се съпоставят със съответните изисквания по фази на развитие на овощните видове и сортове и тогава да се оцени пригодността на дадено месторастене.

При оценяване на месторастенията за много късните крушови сортове, праскови, дюли, бадеми и в редки случаи ябълки трябва да се има предвид продължителността на вегетацията в дадено месторастене, както и изискванията на съответните сортове към температурната сума за пълно узряване.

Трябва да се прави оценка и на естествения воден режим, и на условията за напояване. Трябва да се наблегне на обстоятелството, че поради характера и количеството на валежите у нас и огромното значение на водния режим на малко места малко овощни видове и сортове могат да се отглеждат стопански изгодно без напояване. По-широкото използване на умерено и слабо растящи клонови подложки засилва още повече значението на почвената влага за успешно овощарство.

Градушките, тяхната честота и сила винаги трябва да се вземат под внимание и да се предпочитат слабо градобитни месторастения.

Слабите и умерено силни ветрове могат да имат и благоприятно влияние върху овощните култури, но силните винаги са отрицателен фактор, макар чрез съответна защита да може да се омекоти вредното им влияние.

При оценяване на климатичните условия обикновено се използуват данни от повече или по-малко отдалечени метеорологични станции. Това налага да се вземат под внимание и други фактори в близост, които обуславят микроклимата на месторастенето. Към тези локални фактори спадат релефът, изложението, наклонът, локалните въздушни течения, близостта на планински масиви, водни басейни, реки и надморското равнище.

Релефът на самото място и на близката околност влияе силно върху микроклимата. Пресеченият хълмист терен в съседство с дадено месторастене смекчава температурните колебания. Когато теренът на месторастенето е с наклон, също се променят климатичните характеристики. Южните изложения са по-топли, увеличават температурните колебания през всички сезони и с това влошават или подобряват климатичните условия спрямо отправната метеорологична станция. На северните и близките до северни изложения температурните колебания са ограничени; при равни други условия се подобряват условията на влага в почвата. С увеличаване на степента на наклона се влошават условията на влага поради увеличаване на отточните води и ерозията. Равните места задържат най-много валежите, биват по-слабо ерозирани, а понякога в тях се наслагват утайки от заливащите ги отточни води, което може да подобри условията на навлажняване, но влошава почвената проветривост. Затворените котловинни полета пък често са място на застояване на студен въздух, който приижда от близките планински масиви. През зимата и през пролетта той може да предизвика измръзване на дърветата - в покой или събудени, във вегетация или цъфтеж. Значението на изложението се засилва или отслабва и в зависимост от ветровете, на които е изложено или от които е запазено месторастенето.

Месторастения в равнините, отдалечени от планински масиви, реки и залесени терени, не са благоприятни за овощарство при нашите климатични условия. Неблагоприятни са и изложените на постоянни ветрове високи и открити месторастения. При относително благоприятни условия отрицателното влияние на ветровете може да се намали чрез изграждане на защитни пояси от съответна горска растителност.

Поречията с почти равен терен и в близост с планински масиви, когато имат благоприятен температурен режим, са особено подходящи за овощни насаждения. В поречията на Марица, Тунджа, Струма и притоците им и покрай много други реки се намират най-добрите месторастения за овощните култури. Често обаче тук топлинният режим в началото на вегетацията се характеризира с по-резки колебания и става причина за повреди при слабо студоустойчивите и рано събуждащите се видове и сортове.

Най-пригодни за семковите овощни видове се считат местата с наклон до 5°. Наред с другите съображения тук се имат предвид и нуждите от напояване, тъй като семковите са взискателни към водата. При наклон между 5 и 12° се засаждат във възходящ ред праскови (до 8°), сливи, кайсии, череши, вишни, бадеми, орехи. На наклон от 12 до 17° промишлено могат да се отглеждат само череши, вишни, бадеми, орехи, кестени.

Вижте още:

Как да оформим етажна корона на сливата?

Основни принципи и правила при резитба на овощните дървета

Овощарска замазка