През последните 30 години в Европа 64% от финансовите загуби са пряко свързани с климатичните фактори - бури, наводнения или топлинни вълни. 

Британски стартъп строи „ферма на бъдещето“ за 1 млн. паунда

През това време средната температура на въздуха се е повишила значително, в резултат на което границите между сезоните се замъгляват. Това от своя страна е от голямо значение за селското стопанство. Световната банка оценява, че всяко допълнително повишаване на глобалната температура с 1°C ще доведе до намаляване на реколтата от пшеницата с 6%, а на тази от оризът с 10%.

По-топлият климат води не само до увеличаване на отглеждането на термофилни култури, но и до по-големи рискове, включително например скакалците, казва климатологът проф. Кшищоф Блажейчик, цитиран от sadyogrody.pl.

Ако погледнем записите на метеорологичните станции, можем да видим, че през последните 20-30 години средната температура на въздуха се е повишила значително. Това не означава, че нямаме зима, а че е станала топла, допълва експертът.

Данните на Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) показват, че текущата средна температура е с 1°C над прединдустриалното ниво. При този темп на промяна до края на века температурата може да бъде по-висока с 4°С. В същото време увеличението до 1°C означава огромни промени за цялата екосистема, обяснява климатологът.

Какви точно промени?

Смущения в хидроложките процеси, т.е. в оформянето на валежите и в екологичните процеси, като цъфтежа, узряването на растенията и др.

Още преди 50 години се предполагаше, че повишаването на температурата за 100 години ще бъде около 1-1,5 градуса, но през последните 30 години се вижда, че това увеличение може да бъде дори по-високо, казва още проф. Блажейчик.

Докладът "Въздействието на изменението на климата върху здравето" на полска организация за опазването на климата показва, че в Европа 64% от финансовите загуби през 1980-2007 г. са били пряко свързани с климатични фактори като бури, наводнения, топлинни вълни. 25% се дължат на пожари, лавини и др.  25%.

Общите загуби през периода 1980-1989 г. възлизат на около 7 милиарда евро годишно, а през 1998-2007 г. - на 13,7 милиарда евро.
За около 20 години наблюдаваме увеличаване на скоростта на поривистите ветрове, както урагани и торнадо, вихри, които все по-често се появяват над Полша и нашата част от Европа, посочва климатологът.



Докато преди 20-30 години те бяха съвсем спорадични случаи, един случай на 2-3 години, сега почти няма година, в която да няма необичайно силен вятър, подчертава той.

Проф. Блажейчик смята, че затоплянето на климата означава не само по-чести ветрове, но и проливни дъждове и наводнения, водещи до покачване на водните равнища.

Данните на IPCC показват, че повишаването на средната глобална температура над 1,5 °C ще доведе до покачването на средното морско ниво до 2100 с 90 см. Според други прогнози може да достигне до 130 см. Това от своя страна може да доведе до постоянно наводняване на ниско разположените райони.

От една страна, имаме места, където има повече валежи и са по-интензивни, причинявайки наводнения, а от друга страна, на 20-50 км встрани от тях наблюдаваме противоположно негативни промени, т.е. намаляване на количеството на валежите - отбелязва професорът. 

Глобалното затопляне причинява огромни промени за цялата природа и следователно за селското стопанство.

Според доклада има региони, които силно страдат от него. Примери са Северна Африка, Полинезия, Централна Америка и Карибите. Други може да извлекат ползи - Скандинавия, Тибет или Канада.

Оценките на Световната банка сочат, че всяко допълнително повишаване на глобалната температура от 1 °C ще доведе до намаляване на световната реколта от пшеница с 6% и на ориза с 10%.

Видът на културите, отглеждани в Полша, се променя, отбелязва проф. Блажейчик.



Засега доминират ръжта, пшеницата, картофите и цвеклото, докато в някои райони се залага на по-топлолюбиви растения като соя или лозя - казва експертът.

Наред със затоплянето ще се появят и вредители, които досега не са били проблем в Полша. В Европа все по-често ставаме свидетели на явления, които досега не са наблюдавани в региона.

Горещините и валежите ще доведат до по-чести и по-мащабни пожари, казва още проф. Блажейчик.