Климат и тревоги тежат върху бъдещето на земеделието

Накратко:
•    Проучване сочи между 11% до 24% по-ниски добиви през следващите 75 години
•    Европейските фермери се чувстват все по-обезнадеждени

В момент, когато всички погледи са отправени към новата реколта, а пазарите очакват развръзката в Близкия Изток, ново проучване, публикувано в списание Nature, очертава изключително тревожна тенденция за развитието на земеделието в следващите години.

Анализът показва, че всяко повишаване на глобалната температура с един градус по Целзий ще намали способността на света да произвежда храна със 120 ккал на човек на ден, или 4,4% от сегашното дневно потребление.

Проучването се фокусира върху шест основни култури: пшеница, царевица, ориз, соя, сорго и маниока. „Ако температурата се повиши с 3 градуса по Целзий, това ще е все едно всеки човек на Земята да се откаже от закуската“, обясни Соломон Сян, професор в Училището по устойчиво развитие „Станфорд Доер“ и съавтор на изследването.

Това мащабно проучване е проведено в продължение на осем години в 55 страни, с изследователи от 15 университета, под егидата на Лабораторията за въздействие върху климата към Чикагския университет. 

Докато предишни изследвания вече са документирали загубите в селскостопанските добиви, свързани със затоплянето на климата, авторите на това проучване подчертават, че това е първият път, когато са анализирани както ефектите на климата, така и тези на практиките за адаптация (селекция на сортове, използване на торове, напояване и други)

Според тях световните добиви от шестте основни селскостопански култури ще бъдат с 11% до 24% по-ниски през следващите 75 години.
Ако климатът е в състояние да окаже влияние върху земеделието в близките години, то провежданите политики могат да предизвикат криза още сега. 

Проучване, извършено от CropLife Europe в партньорство с IPSOS и Euronews съобщава, че над 50% от европейските фермери заявяват, че са готови да участват в нови протести, ако политическите решения останат на сегашното ниво. Основните причини са липса на резултати след миналогодишните демонстрации, влошена икономическа среда и усещане за безотговорност от страна на институциите.

Повече от половината фермери заявяват, че доходите им са намалели през последната година.

58% казват, че не разполагат с възможност да инвестират. Над две трети смятат, че не получават адекватна цена за продукцията си. Малко над 60% не могат да покрият разходите за домакинството само със земеделски доходи. Едва половината от анкетираните покриват редовно заемите си.

Един от петима фермери планира да се откаже от земеделието през следващите пет години, а 5% смятат да го направят още в рамките на следващата година.