Комасацията у нас се прави доброволно, т.е. само от лица, които искат да завършат процеса докрай. Доброволната комасация обаче крие рискове: ако един от собствениците не е съгласен да участва, никой не може да го принуди. Така земята не подлежи на комасация и тези имоти остават като "дупки" между уедрените парцели.
 
Така коментира по БНР проблемът Кирил Стоянов от МЗХ. До момента всички опити за уедряване на земята в България са изключително частна инициатива – на Асоциацията на собствениците на земеделски земи.
 
В Полша, Словения, Хърватска, Словакия, Германия съществува принудителна комасация. Там обаче, където уедряването е принудително, държавата плаща за него. У нас, за да се комасират земите, плащат собствениците им. 
За пет години Турция е уедрила 50 млн. декара земя, като използва механизма на референдумите. В определени землища се провеждат допитвания и когато се стигне до съгласие, комасацията става задължителна за всички собственици.
 
Оказва се, че България е с най-раздробената земеделска земя в Европа. Средният размер на една нива у нас е между 3 и 5 декара. Общо обработваемата земя у нас е 38 млн. декара. Тя е разделена на 25 милиона парчета с 3,5 млн. души собственици. Данните сочат, че до момента са уедрени 44 хиляди декара, а там, където процесът се е случил, броят на имотите в съответните землища е намалял три пъти, а размерът им се е увеличил до 300 процента. 
 
Разпокъсаността на земеделската земя затруднява изключително много управлението на имотите и в същото време повишава както административните, така и селскостопанските разходи. В този си вид българското земеделие няма бъдеще, категорични са експерти. 

 

© 2015 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!