След трудната за пазара на техника 2020 г. има ли надежда за раздвижване - отговорът търсим заедно с Христофор Бунарджиев, изпълнителен директор на Булагро Груп.

План ускорява работата на ДФЗ

“Това, което се наблюдава при нас, е възстановяване на нивата от 2019 г. Ако говорим положително, трябва да кажем, че имаме ръст спрямо 2020 г., но ако говорим реалистично - просто се връщаме на нивата от 2019 г. Но това ни дава доза оптимизъм и ни кара да гледаме по-смело в бъдещето на пазара на агротехника. През месеците януари-март се направиха сделки, основно свързани с това, което предстоеше за фермерите - пръскачки, прикачен инвентар, сеялки”, посочи Бунарджиев.

Дали обаче отварянето на приема по подмярка 4.1 ще донесе добри новини за сектора? 

“Аз съм изключително скептичен по отношение на този нов прием. Не само че не разчитам на него, но и в момента на пазара на агротехника ситуацията с мярка 4.1 не подобри, а обратно - влоши състоянието на продажбите, защото хората са объркани.Те не знаят какво и как ще се случи”, каза Христофор Бунарджиев и добави: 

“Допълнителна неяснота беше дадена с решението за удължаване на приема с още три месеца. Ако нещо не е ясно и към него няма интерес, ако най-вероятно не е работещо, дори да удължим срока с 6 месеца, това няма да промени нещата. Дано съм лош пророк. Но смятам, че конструктивното оформление и идеологията зад мярка 4.1 не беше най-подходящата и тази, от която фермерите имат нужда”, обобщи Бунарджиев.  

Именно покрай отварянето на приема активно се заприказва за no-till и другите такива технологии с редуцирани обработки на почвата. Дали това е мода, или тенденция, продиктувана от отварянето на приема? 

“Аз говоря за no-till вече 21 години. В началото на 2000 г., след едно посещение в САЩ се опитах да запаля фермери да пробват тази технология. Тя не е нещо ново под слънцето. Това е технология, която е ползвана в България в края на 80-те години. Компанията Монсанто тогава е финансирала доставка на сеялки за извършване на опити в няколко стопанства в страната. За съжаление, опитите не са били достатъчно конкретни и с положителен резултат, защото фермерите са смятали, че почвата ни е различна от тази в САЩ.

Има и такива течения, но истината е, че за да има резултат от no-till, той трябва да се прави много години - например 4-5 години. Друго важно е, че no-till технологията изисква много тежко използване и дозиране на продукти за растителна защита. За бизнеса с тези препарати е добре, но от гледна точка на опазване на околната среда, като че ли това не е най-добрата технология. 

Затова смятам, че други технологии са много по-екологични, като minimum till с минимални консервационни средства и обработки”, коментира Христофор Бунарджиев. 

Само времето ще покаже дали това е мода, или тенденция, която ще продължи за в бъдеще, добави той и заключи: “Лично аз смятам, че в дългосрочен аспект това не е устойчиво решение”.