Очертава се 50% спад в продукцията от българска маслодайна роза тази година, съобщи за Агри.БГ председателят на Професионална асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ) Христо Николов. Оказва се, че основните проблеми на сектора все още са на дневен ред, а ефективността на компенсаторните мерки е под въпрос.

Не изпускайте сроковете през юли

В последния оперативен анализ на Земеделското министерство (МЗХГ) се посочва, че добивът на маслодайна роза към 24 юни 2021 г. е в размер на 8 544 тона - с 28,8% по-малко на годишна база. Като причина за това се посочва намаление както на реколтираните площи, така и на средния добив от декар. Забелязва се обаче поредното сериозно разминаване. Данните от бранша са коренно различни.

По думите на браншовия представител по-скоро с 28% по-малко са подписаните договори тази година, които се заявяваха до 31 април. Всъщност на 31 юли ще стане ясно как е приключила кампанията по прибиране на розовия цвят - дотогава е крайният срок за подаване на заявленията и информацията в Регистъра на розопроизводителите. „Там е единствената вярна информация според мен“, заяви Николов и припомни: 

„Миналата година на база Регистър на розопроизводителите имаме 14 320 тона, тогава спадът на годишна база не е с 28%, а с близо 40%, ако вярваме на сегашните данни от министерството. Според прогнозите на колеги обаче и информацията от дестилерии имаме около 7 500 тона. Тоест реалният спад е около 50%.“

Христо Николов: Средната изкупна цена бе 1,50 – 1,60 лв./кг, което е под себестойността на едно пазарно стопанство. Тази цена може да я издържи единствено малка семейна ферма.

Браншовият представител отбелязва, че в някои микрорайони е имало тотална загуба на реколта заради неблагоприятните климатични условия – бури, дъжд, градушки, но това е само в 2-3 населени места. Като цяло розовата реколта се е получила добре, но „в моето частно стопанство реколтираните площи са с 50% по-малко в сравнение с миналата година“, споделя Николов и подчертава, че основната причина за това не са климатичните условия, а липсата на работна ръка.

Христо Николов: От една страна, нямаше желание да се изкупува розов цвят, след което дойде и другият проблем – нямаше кой да го обира.

„Прекалено много време се говореше, че няма да се изкупуват рози, няма да има цена и традиционните ни работници се преорентираха, някои заминаха в чужбина. Накрая имаше кой да купи цвета, реколтата беше добра, но нямаше кой да я прибере“, анализира председателят на ПАРБ.

Тази година се прие и специална компенсаторна мярка за преработвателите, която имаше за цел да стимулира изкупуването на розов цвят. Според Николов картинката обаче не се е променила особено. „Доколкото ми е известно около 3-4 предприятия ще се възползват от мярката и те традиционно си сключват договори с доставчици, имат дългогодишни отношения. След 2-3 месеца ще можем да отчетем дали това е сработило и какъв ефект е дало. След анализа ще търсим механизъм за компенсация на фермерите“, заяви представителят на сектора.

С него коментирахме и стратегиите за популяризиране и защита на розовия ни цвят зад граница. Той отново подчерта, че най-важното и първо нещо трябва да е да се създаде стратегия „как да работим вътре в страната и да създадем нормални условия“. На финал Христо Николов припомни, че са направени постъпки за създаването на работна група за тази цел, която беше по инициатива на асоциациите, но все още чакат заповед от земеделския министър за нейната работа.