Абсолютно безотговорно е решението на депутатите за бюджета, заяви пред Агри.БГ председателят на Професионална асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ) Христо Николов, като остро критикува не само разпределянето на последните гласувани 85 млн. лв. за земеделие, но и цялостната политика на искане и даване на пари у нас.

85 млн. лв. допълнително за земеделие

Розопроизводителите останаха изненадани от това, че не присъстват в сметките на аграрното ведомство, определени в актуализирания бюджет. Те са разпределени за животновъди и растениевъди, но към вторите не се причисляват розите. Също така бяха обявени 15 млн. лв. за обезщетения на стопаните, пострадали от градушката в Пловдивско. Малко преди тях обаче заради непопадаща в обсега на ракетите зона, площи с рози също бяха съсипани от леден дъжд. „Ние обаче не искахме обезщетения, защото е редно всеки истински фермер да бъде застрахован”, припомни представителят на сектора.

Христо Николов: Тези 15 млн. лв. са най-безочливо откраднатите пари на българския данъкоплатец. 

„При положение че има държавна помощ за съфинансиране на застраховките в земеделието, не може да обезщетяваш някой с публични средства, защото той няма самосъзнанието и отговорността да изпълни една чисто административна процедура и да се застрахова. Сега, като получат обезщетения, догодина пак няма да се застраховат, категоричен е Николов.

Той подчерта, че принципно ПАРБ е за гласност на фермерите и подкрепя изискването за повече средства, но не смята, че тези пари са функционално определени, а по-скоро осигуряват политически комфорт. 

"Да, има нужда от подпомагане, земеделието в световен мащаб е дотиран сектор, но тази дотация трябва да се прави с някакво условие, при някакъв ангажимент и който не го изпълнява, не получава средства. Безусловното харчене на публични средства е, за да могат политиците да нямат под прозорците си шепа протестиращи”, смята Николов и продължи с критиката:

„48 млн. лв. подпомагане на българските животновъди, защото фуражите са поскъпнали. Ами да започнем да си ги произвеждаме, за да са евтини. Като вляза в магазин не виждам българско месо, мляко, яйца по празниците. За последните три години с пари на българския данъкоплатец са вложени над 300 млн. лв. в родното животновъдство. И тази година се нотифицират още милиони. При 300 млн. лв. за три години с какво се е развило българското животновъдство?

В растениевъдството ще се налеят 22 млн. лева за подпомагане. Искам на следващия земеделски протест, които бъде организиран, за да сплаши някой министър или някоя комисия да им гласува пари, да излезе министърът от кабинета си, да отиде при тези хора и да помоли да го разходят в стопанствата им. Нека се види за какво се дават десетки милиони публични средства". 

Наред с критиката браншовият представител подчерта, че не атакува някой сектор конкретно, а неадекватната по думите му политика на министерството, като описа ситуацията така: 

"Те се поддават на натиск на браншовици, при което лъсва много некомпетентност, а от друга страна, половината председатели на асоциации са хора с костюми, които не са стъпвали на полето. Ако има отговорни хора в българското земеделие и те са откровени към себе си и към семействата си, ще потвърдят пред себе си, че е така, защото това е самата истина за нашето земеделие – наливане на стотици милиони всяка година без резултат”, обобщи Христо Николов.