Цирк, фарс, катастрофа, пародия. Така бих определил срещата на тема “Земеделие” на политическите партии. Мисля, че мнението ми не е по-различно от на всеки един сериозен и компетентен човек от бранша. Това каза Христо Николов - председател на Професионална асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ) за Агри.БГ.

Всичко по темата вижте тук

Разочарованието е дълбоко, но откъде идва то, сподели фермерът.

“Може би идва от очакванията ни, може би надценихме хората, които бяха там. Най-малкото на срещата трябваше да има експерти. След като се провеждат консултации на експертно ниво и партиите си изпращат експертите, очакванията на хората са там да има капацитети. Вие видяхте ли експерти?

Аз видях 6-7 души експерти по горско стопанство. Видях хора, които се представят с 18-годишен опит в земеделието, но имат нещастието да ги познавам от втори клас и да знам, че не са се занимавали със земеделие никога през живота си. Катастрофа, цирк, фарс. Няма нормална дума, с която да се опише това”, коментира Николов.

По думите му на срещата е трябвало да присъстват реални хора от сектор “Селско стопанство” - представители на сектор плодове, зеленчуци, месодайно и млечно животновъдство.

“На политически консултации за земеделие присъстваха 80% горски експерти. Въпросът е това ли са експертите на партиите? Тези хора ли ще изправят българското земеделие на крака?”, попита реторично фермерът.

Гласувайте: Как оценявате преговорите за кабинет на тема “Земеделие”?

На срещата в сряда Кирил Петков представи визия на партията си по американски модел. Идеята е дребните и средни производители на плодове и зеленчуци да стигнат до търговските вериги, чрез създаване на шест събирателни пазара на територията на страната. Идеята е там да се събират както камионите с внос на плодове и зеленчуци, които ще достигат дотам пломбирани от митничарите, така и българската продукция. Ето как Николов коментира идеята.

“Какво ще направи Кирил Петков? Ще изхарчи няколко милиона за построяването на тържища и когато го направи, ще си даде сметка, че няма какво да закараме? И така ще вдигнем цената на чуждата продукция. Не ти трябва склад за продукция, като не можеш да произведеш”, каза той.

Според него три са основните неща, които трябва да бъдат променени в родното земеделие.

“Трябва ни закон за браншовите организации, който да ни даде легитимност и представителност на експертите от бранша да участват в писането на политики в земеделското министерство. Трябва ни секторно бюджетиране, за да могат да стигнат парите по направления, там където трябва. И не на последно място - нуждаем се от поливно земеделие. Това са три фундаментални неща”, заключи Христо Николов.