В условията на пандемия неволята ни научи да бъдем гъвкави, изобретатели, да задаваме повече въпроси. Същото важи и за сушата, с която стопаните се научиха да се справят в движение. След като през 2020 г. те рано-рано бръкнаха в запасите за зимата, година по-късно сценарият се повтаря. И докато срещу климатичните аномалии човек се чувства безпомощен, то с политическите недомислия има надежда нещо да се промени.

Кои фермери имат право на преотстъпен данък?

Клипове на животни, които залъгват глада си с все още зелени храсти, обиколиха групите във Фейсбук. Заваляха коментари както на животновъди, така и на милеещи за природата граждани, като всички клонят в една посока: „На кого пречат храстите по пасищата и защо трябва да се чистят само и само да се вземат субсидии?“. 

Пламен Якимов, който разбуни духовете със своите клипове, припомня в свой коментар под статия на Агри.БГ как е било преди.

„Преди години не допускаха дървета на пасищата. После от МЗХГ позволиха 5 дървета на декар, като ревнахме животновъдите, че няма сянка за животните! Сега са позволени 10 дървета и храсти на декар или до 100 кв. м храсталак. Правилата лесно се променят и не Европа ни е виновна!“, категоричен е Якимов.

Според животновъда от Ловешко и негови колеги производителите са тези, които трябва да определят какви да са правилата, а не държавните чиновници, които нямат и представа от производство.

„Изхвърлил съм стотици ремаркета с храсти. При тази суша тревата под тях се запазва зелена и става за храна. Самия храст козите и овцете го ядат. Правим голи, изгорели поляни на летище, а животните гладуват. Не сме Англия или Германия – там е влажно и тревата е зелена“, прави сравнение друг наш читател.

Кирил Киров: Шредерите, които чистят тръните, оставят стъблата да стърчат като пирони. Много овце осакатяха, набодени зад копитото.

Други също смятат, че чистенето на храстите е безсмислено и трябва да отпадне. „Освен за паша на селскостопанските животни храстите са дом на много други видове диви и защитени от закона животни и птици“, посочва като аргумент Свет Лалов, а Диана Сивкова допълва: Тези храсти са цъфтящи и освен за говедата са паша за пчелите“.

Мнението, че изхвърлянето на храстите води до напълно ненужни разходи и увреждане на самата природа, споделя и Реджеп Ибрям, който обяснява: „Тези храсти спираха ерозията по чукарите, където почвата е много слаба, и намаляваха силното оттичане на валежите“. 

Оказва се, че проблем е не само лишаването на животните от жизненоважна храна в условията на суша, но и времето за проверки.

„Всяка година снимат пасищата в Натура 2000, преди да имам право да вляза в тях за почистване, а именно 15 юли. Да не говорим, че е немислимо да смогнеш да набавиш сено, люцерна и слама за животните и всичко това в едни много кратки срокове, защото до края на юни в Западна България си вали, а след началото на август всичко по ливадите е изгоряло“, обяснява Иванов. 

При него проверяващите идват в първите слънчеви дни на юли и постоянно се стига до санкции заради независещи от него обстоятелства.

„Да не говорим, че ме карат всяка година в най-голямата жега по няколко пъти да вкарвам говедата в обора и после едно по едно през станока, за да им снимат ушните марки за пореден път. До няколко дни след това по няколко крави абортират“, споделя с тъга животновъдът. 

И докато ЕС задава или най-малкото одобрява правилата, то е желателно ресорното министерство задно с представители на сектора да търсят най-добрия вариант хем да угодим на Брюксел, хем да защитим интересите на родните стопани. А и не са малко примерите във времето, когато правилата се променят за доброто на всички. Все пак е пандемия, суша, трябва да сме гъвкави, нали?