България е превърната в монокултурна страна – изнасяме зърно, а внасяме месо и мляко, което за мен е сбъркан модел, заяви месопреработвателят Кирил Вътев в студиото на Дарик. Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации, която бе другият гост, смята обаче, че зърнопроизводителите сами по себе си не са проблем, а в останалите сектори има основни липси.

Проф. Бозуков: Ще правим проверки до последния ден на това правителство

В разговор за експортния потенциал на земеделието ни Вътев бе категоричен, че трябва да изнасяме стоки с максимално висока добавена стойност, за които България има уникален потенциал, но не се развива години наред.

„Ако погледнем статистическите данни, средният размер обработваема земя за страните от ЕС е 12% от територията, а България има 40%, при това изключително разнообразни почви с огромен потенциал, които ние използваме основно за зърно, което изнасяме и е с много ниска добавена стойност като борсова стока. В същото време внасяме месо и мляко, които са с далеч по-висока стойност, да не говоря за готовите храни в цялата търговска мрежа. България има нужда от експортна ориентация, но е важно да се уточни експорт на какво“, подчерта предприемачът.

Според Боянова никой не иска да се заеме с проблемите, които лежат в основата на слабия ни експорт. “Става дума за образование, предприемачество, финансова култура, за маркетинг и продажби, за обединяване, кооперативи. Особено важно е да се произведе това, което търси пазарът“, заяви експертът.

И двамата събеседници се обединиха около мнението, че кооперирането би дало тласък на българската продукция на пазара. Но защо това не става у нас?

Имаше и мярка за коопериране. Не е проблемът в парите. За да се кооперира един човек с друг, преди всичко е нужно доверие. Това ни липсва, убедена е Боянова.

Вътев допълни: „На Запад, с когото и да се срещнеш, той е част от много голям и организиран кооператив, тук всички сме сами. Средата, в която функционираме, не ни насърчава да се обединим, а всеки гледа по някакъв начин да е по-близо до управляващите днес, защото от това му зависи бизнеса.“

По думите му животновъдните ферми у нас са на много високо ниво и по нищо не отстъпват на европейските, но проблемът идва в кланиците, които нямат такива производствени възможности, че да задоволят нуждата на преработката у нас. „Няма кланица в България, която да може да достави на което и да е предприятие 10 тона бут за шунка например“, подчерта месопреработвателят и критикува политиката за създаване на редица малки кланични пунктове, вместо на няколко с големи производствени мощности.

Вътев: Животни има, но всеки иска да продава цялото животно, а никой преработвател не се нуждае от цялото животно. 

„Нужно е да се приеме един Закон за браншовите и съсловни организации, членството да е задължително и тази организация да има правото на самоконтрол върху своите членове за лоялно участие на пазара. Големите мощни кланици във Франция и Германия са собственост на множество животновъдни ферми, които имат кооператив, за да си продават месото, а не живите животни“, коментира още Кирил Вътев.

По думите на Боянова причината все още да нямаме такъв закон, е не само липсата на политическа воля, но и на браншова такава. „Тези организации, които в момента съществуват, не могат да превъзмогнат, да преглътнат нещо, да направят компромис, за да може всички да са добре. Докато не узрее тази мисъл, нещата няма да станат“, категоричена е Боянова. И двамата събеседници се обединиха около позицията, че сдружаването и силната представителност е ключът към успеха. „В Австрия двамата най-големи месопреработватели, които не можеха да се гледат, накрая се обединиха, за да можеха да оцеляват“, даде пример на финала Кирил Вътев.