Искаме си обратно парите от Плана за възстановяване и устойчивост в селското стопанство. За това апелира производител в ефира на БНР. 

Чудо за три дни ли бяха проверките за виртуалните стада?

Става дума за онези 500 млн. лв., които в четвъртия вариант на Плана не присъстват в частта за земеделие. По думите на земеделския зам.-министър Георги Събев това е решение на националното координационно звено, а не на ресорното министерство.

Той съобщи, че единствено България и Нидерландия не са изпратили своите планове за одобрение в ЕК. И докато нидерландците нямат и намерение да го направят, ние имаме поредната версия, поставена на обществено обсъждане.

От Министерството на земеделието заявяват, че нямат никакво съмнение, че напояването трябва да бъде български приоритет. Още на 15 декември 2020 г. обаче от Брюксел са изразили своите резерви относно намерението над 840 млн. лв. да бъдат вложени за напояване. Проблемът е, че Механизмът за възстановяване е свързан със зелените цели на Европа за намаляване на ефекта върху околната среда.

Георги Събев твърди, че ЕК никога не е давала зелена светлина на този проект. Бившият шеф на „Напоителни системи“ АД Снежина Динева заяви за Агри.БГ, че са следвали гръцкия модел. По думите на Събев обаче гърците залагат само 18 обекта за възстановяване, а България – 265.

„ЕК изисква оценка на кумулативния ефект от подпомагане на съответната мярка. В плана е разписано увеличаване на напоителните площи с 250%, което за земеделието е добре. Увеличавайки тази площ обаче, ние ще увеличим натиска върху водните тела и околната среда в България. Освен това близо половината от обектите попадат в зоната на Директивата за местообитанията“, посочва Събев.

Той увери обаче, че има други механизми, по които може да се финансира напояването. Преди дни стана ясно, че по подмярка 4.3 от ПРСР ще се подпомогнат 24 обекта, собственост на „Напоителни системи“, за които са одобрени 107 млн. лв. Отделно в новия програмен период след 2023 г. се обмисля възможност за 80-100% съфинансиране от ЕС за подобряване и изграждане на напоителните системи.

Остава да виси обаче въпросът, къде отидоха тези половин милиард лева за селско стопанство, защото на мястото на проекта за напояване е предложен „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство”, за който са предвидени едва 247 млн. лв. по европейски субсидии. 

Представители на животновъдния сектор са категорични, че планът в този му размер е категорично неприемлив за земеделския бранш в страната. 

„Ние искаме да влязат въпросните близо 900 млн. лв. в селското стопанство. Оттам нататък искаме ново преразределение. България не страда от напояване, а от много други проблеми. Ние, животновъдите, имаме нужда от преход към цифровизация и ново структуриране на пазарния принцип“, посочи Симеон Караколев от НОКА.

За това, че планът отново може да бъде ревизиран, е категорична и Албена Симеонова, биопроизводител и депутат. Затова и на 27 юли е инициирана среща между представители на бранша, на Министерството на земеделието и служебния министър по еврофондовете Атанас Пеканов.