Очакваното производство на пшеница през тази година е 5,4 млн. тона. Това показват данните на Министерството на земеделието, храните и горите, които бяха представени на Консултативния съвет по зърното.
 
 
Опасенията, че хлебната пшеница не е достатъчна не се оправдаха, заяви председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов. Данните на бранша са подобни – среден добив от около 460 кг от декар. Качеството е различно – в районите без дъждове при жътвата е високо, но в останалите има и покълване на пшеницата.
 
С около 25% по-високи са изкупните цени на пшеницата тази година. Средно хлебната се търгува по 354 лв./т при 270 лв./т през 2017 г. При фуражната цената е средно 318 лв./т сега при 254 лв./т преди година. По данни на Софийска стокова борса тенденцията за поскъпване на зърното се е обърнала и през последните 2 седмици има поевтиняване на международните пазари, посочват от министерството. 
 
Развитието на есенните посеви през настоящата година протичаше при неустойчиви агрометеорологични условия - мека зима, преовлажняване на площи от топенето на снега и паднали валежи през ранната пролет. Това стана ясно по време на Консултативния съвет по зърното, проведен днес. 
 
Последвалите температури около и над нормите, при недостиг на почвена влага в отделни райони, определяха състоянието на есенните посеви.
 
Валежите основно през месец май и началото на юни, макар и неравномерно разпределени, подобриха почвените влагозапаси и условията за развитие на есенните посеви и засетите пролетни култури. На места в полските райони валежите бяха без особено стопанско значение и имаха предимно локален характер, като значителни количества са измерени в отделни части на страната.
 
 
Началото на жътвената кампания през юни стартира по-рано спрямо предходната година. През юли месец поради чести превалявания на много места в страната, жътвата се забави, което се отрази негативно върху производството и качеството на продукцията.
 
За периода май-юли валежите в страната бяха с различен интензитет и често придружавани от градушки, които нанесоха щети по земеделските култури.
 
По неокончателни данни на Министерство на земеделието, храните и горите към 7 септември 2018 г. засетите площи с есенни култури са както следва:
 
 
 
През настоящата година, въпреки нестабилните климатични условия, при които протече развитието на есенните посеви, се отчита по-ранно стартиране на жътвата при ечемика в сравнение с предходната 2017 г., както и на пшеницата в някои области на страната.
От данните в таблицата е видно, че жътвата на есенниците е приключела, с изключение на София област.
 
Реколтираните площи с пшеница са 11 391 465 дка (с 3,65% повече спрямо същия период на предходната година), при среден добив 474 кг/дка (-9,88% спрямо 2017 г.). Производството е в размер на 5,4 млн. тона  (-6,27% спрямо 2017 г.). 
 
Ожънатите площи с ечемик са 1 148 429 дка (понижение с -12,04% спрямо същия период на 2017 г.), при среден добив 436 кг/дка - с изменение -8,21% спрямо 2017 г. Производството възлиза на над  501 хил. тона (-19,21% - 2017 г.).
 
Прибраните площи с ръж са 67 679 дка, при среден добив -  203 кг и производство в размер на 13 729 тона.
Ожънатите площи с тритикале са в размер на 170 674 дка, при среден добив 316 кг/дка. Произведени са 53 950 тона с тритикале.
 
И при двете основни есенни култури (пшеница и ечемик) през настоящата кампания се отчитат по-ниски средни добиви от миналогодишните. 
 
Понижението на средните добиви е резултат от недостатъчната почвена влага в съчетание с високи температури (в отделни райони на страната), през периода на изкласяване и наливане на зърното. Негативен ефект оказаха и падналите проливни дъждове по време на узряване на зърното и прибирането на реколтата, на места придружени с градушки, които нанесоха щети на есенниците и затрудниха нормалното протичане на жътвата. Това неминуемо се отрази и на общото производство от посочените култури.
 
В резултат на извършената от Българската агенция по безопасност на храните, Етапна оценка за качеството на прибраната пшеница от реколта 2018 г., се установява, че около 53,0% от добитата пшеница е с добри хлебопекарни показатели, удовлетворяващи изискванията на мелничарския отрасъл за производство на брашна за хляб и хлебни изделия. 
 
Окончателните резултати от анализа на партидите с ечемик за реколта 2018 г., показват, че въпреки неблагоприятните метеорологични условия, качеството на ечемика отговаря на изискванията на стандартите за пивоварен и фуражен ечемик.
 
Към 7 септември 2018 г. е извършена предсеитбена подготовка на 1 914 091 дка.
Дълбока оран е извършена на 917 621 дка.
Засети са 206 013 декара със зимна маслодайна рапица.
 
 
Пролетници 
 
 
Към настоящия  момент, състоянието на основните пролетни култури – царевица и маслодаен слънчоглед е добро. Падналите валежи в началото на август, достигнали в част от полските райони над 90% от пределната полска влагоемност (ППВ) се отразиха благоприятно върху развитието на културите. 
 
Към 7 септември 2018 г. са реколтирани 42,07% от площите с маслодаен слънчоглед или 3 082 696 дка (с -17,91% по-малко спрямо същия период на 2017 г.), при производство – 812 028 тона (-1,03% спрямо предходната година) и среден добив – 263 кг/дка (+20,64%).
 
Площите за реколтиране при царевицата са 4 100 372 дка от тях са реколтирани 2,90% (87 919 дка). На този етап средния добив е 739 кг/дка, което е с 40,23% повече спрямо същия период на 2017 г. 
 
Пропадналите площи по различни причини са:
- 0,14% от засетите площи със слънчоглед (10 441 дка) и
- 0,02% с царевица за зърно (681 дка).
Прибирането на реколтата и от двете култури продължава.
     
Очаквано производство от:
- слънчоглед - 1,8-1,9 млн. тона, което е по-ниско от предходната година, поради по-малко засети площи;
- царевица за зърно ще надхвърли миналогодишното производство от 2,5 млн.тона.