Късите вериги на доставки и агроекологията са нови перспективи за европейските селскостопански производители, се казва в доклад на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) към Европейската комисия (ЕК).

Що е то колективна ферма?

Докладът е озаглавен „Насърчаване на къси и алтернативни вериги за предлагане на храни в ЕС: Ролята на агроекологията“. В него се препоръчва ЕС да постави по-ясен акцент върху късите вериги на доставки и агроекологията в земеделието. Целта е то да стане по-устойчиво на новите предизвикателства, като например климатичните промени.

Все повече фермери променят своите методи на производство и предлагане на пазара. От една страна, водещ фактор са дерегулацията на пазарите, силната нестабилност на цените, които често не могат да покрият разходите, и ниските доходи на производителите. От друга страна, е нарастващият стремеж на потребителите към здравословна и качествена храна.

През 2015 г. службата на ЕП за парламентарни изследвания изтъкна, че 15% от селскостопанските производители са продали половината от своето производство чрез къси вериги. Късите вериги набират скорост в Европа, но неравномерно в различните държави, твърди докладчикът Женвиев Савини. 

В днешно време има много и различни форми на преки продажби. Напоследък и у нас все по-голяма популярност набира доставката на „кошници с продукти“. Те се предлагат главно от биопроизводители, както и от такива, които отглеждат културите си максимално чисто и щадящо природата, без да са сертифицирани. 

Приносът на кооперативните стопанства също е много важен. Те привличат млади хора и стопани, които отскоро се занимават със земеделие, но проявяват голям ентусиазъм. Повечето от тях реализират своята продукция на фермерски пазари, събори, панаири. 

Късите вериги на доставки повишават добавената стойност и рентабилността на малките стопанства. Техните продукти носят някакво послание на потребителите, предразполагайки ги да платят повече, внасят оживление и създават социална връзка в селските райони, се казва още в доклада. 

Интернет е силен коз, тъй като улеснява късите вериги на доставки. 

През последните пет години се появиха множество платформи за онлайн поръчки. Тези „хранителни центрове“ директно свързват производители и потребители. Те позволяват не само на фермерите, но и на техните клиенти да се обединят, за да извършват групово покупки или продажби, улеснявайки по този начин логистиката.

Агроекологията е друго направление, което отваря нови врати за производителите. Тя е начин за потребителите да осигурят храната си, да я направят по-здравословна и да увеличат ценността й. В допълнение идват късите доставки, които помагат на малките фермери да увеличат приходите си и да оживят селските райони.

В подкрепа на доклада се изказват и от Фондация „Биоселена“, които призовават българските институции да го прочетат и да улеснят целия процес. 

„Общините – като облекчат достъпа до подходящи места за организаторите на фермерски пазари, или самите те да организират фермерски пазари. Службите и агенциите към МЗХГ – като подпомогнат реално организацията, но и като осъществяват ефикасен контрол, за да може на тези пазари да се продават само фермерски и занаятчийски храни от регистрирани производители“, посочва управителят на фондацията д-р Стоилко Апостолов.