Над 75% от картофените площи и над 3000 земеделски производители и техните семейства са концентрирани основно в полупланинските райони. Над 35% от тези площи не се напояват, липсват напоителни системи или те са унищожени. Това заяви пред Агри.БГ Тодор Джиков, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите, в отговор на обявените бъдещи критерии за обвързаното подпомагане на картофопроизводство.

Проверка установи: Хранителни вериги продават германски картофи за български

На седмата среща на Тематичната работна група (ТРГ) по Стратегическия план за новия програмен период през декември 2020 г. беше обсъждана специална интервенция за обвързана подкрепа на плодовете и зеленчуците в планинските райони. Стана ясно, че няма да се изисква от тях доказване на продукция. В допустимите култури по тази интервенция са вписани и картофите. От друга страна, в официалния прес от Земеделското министерство след срещата е записано, че отделната интервенция за обвързана подкрепа на картофопроизводителите, вече ще съдържа изискване за напояване на площите, които ще бъдат подпомагани по схемата.

И тук идва въпросът: За всички картофопроизводители ли (и в планинските и полупланинските райони) важи това условие за допустимост? Всъщност в текстовете на интервенциите за обвързаното подпомагане в планинските райони и за обвързаната подкрепа на картофи, лук и чесън никъде не се споменава напояването като условие. В текста, изпратен до медиите след срещата и обсъжданията, обаче съществува условието: „На заявените площи за подпомагане също следва да се извършва напояване и да са спазени всички агротехнически мероприятия.“

Може би по време на самата среща тези промени са обсъдени и приети. „Хората ми звънят да ме питат що за безумие е това и кой го е предложил. Ние не можем да направим възражения, защото не сме член на ТРГ, но сме входирали становище в министерството“, споделя Джиков.

От управителния съвет на асоциацията са спрели да правят опити да бъдат включени в Тематичната работна група. По думите на председателя отношението към браншовите представители било избирателно, а на неговата асоциация са поставяли прекалени изисквания за участие, като предоставяне на архив от изпращани писма и становища в държавните администрации за години назад, въпреки че те си имат входящи номера и са заведени в съответните деловодства.

Тодор Джиков: „От една страна, в предложеното има резон. Да приемем, че този, който отглежда плодове и зеленчуци в равното, е нужно да напоява, за да може да създава устойчиви продукти и да бъде конкурентноспособен. Картофопроизводството също се нуждае от вода. Но какво прави фермерът, когато няма достъп до вода? Искам да попитам експертът, който е предложил това, познава ли конюнктурата на българските земеделски земи, бил ли е в планински райони и знае ли разликата в почвено-климатичния комплекс, наклона на терените, отстоянията от нивите до стопанството, работната ръка, метеорологичните условия и има ли изобщо възможност за напояване там."

Той дава пример със съседна Гърция и как в нейните планински части, където е концентрирано картофопроизводството на държавата, се изградиха с европейски средства язовири, напоителни съоръжения, водохващания. „Докараха вода до ниви от по 10 дка и земеделците напояват. Вместо да концентрираме усилията да запазим хората, производството, поминъка в тези райони, осигурявайки им достъп до вода за напояване, ние ги лишаваме от подпомагане, ако не намерят начин да поливат площите си“, възмущава се Джиков и продължава да пита:

Тези експерти, които предлагат това, каква алтернатива ще предложат тогава за съществуването на тези семейства, защото картофопроизводството е предимо семеен бизнес с традиции? Как с такива изисквания ще се изпълни основната цел за запазване на селата? 

Относно предложенията за специална, облекчена от доказване на продукция, обвързана подкрепа за планинските райони, браншовият представител е категоричен, че помощта трябва да е с поне 30% по-висока от тази в останалите райони. 

„Това са екологично чисти места и производството ще е по-истинско и вкусно. Държавата трябва да работи в посока на въвеждането на стандарти – географски, регионални, за чиста продукция. Когато такъв картоф е в магазина, той ще е по-скъп, но и по-вкусен. Изключително подходящо за тези райони е и стимулирането за биологично производство“, каза още Джиков.

Според него предложеното от министерството изискване за регистрация в Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), съгласно Закона за защита на растенията, което да е условие за субсидиране на картофопроизводителите, е нещо за което истинските фермери настоявали от години. 

„Аз лично съм входирал редица такива предложения. Досега под регистрация и контрол на площите бяхме около 35 хил. дка, а през последните 4 години обвързано подпомагане са получавали средно около 100 хил. дка. Пиратите са над два пъти повече от нас, реалните производители. Няма истински картофопроизводител, който да няма регистрация в БАБХ и да не се пререгистрира всяка година“, категоричен е Джиков.