Развитие на картофите

Развитието на картофите от събуждането на очите до узряването на клубените преминава през четири основни периода.

Първият период от развитието на картофите включва фазите от образуване на кълновете до появата на първия зелен лист. В това време усилено се формира кореновата система за сметка на резервните хранителни вещества и вода на клубените.

През втория период се формират органите на асимилация - листа и стъбла, и продължава нарастването на кореновата система на картофите. Оптимизирането на този процес определя в голяма степен продуктивността на посева. Буйното развитие на надземната маса не е желателно, понеже се влошава осветяването на долните листа и основата на стъблата, увеличава се транспирацията и се затруднява развитието на клубените.

Третият период започва с появяването на бутоните и има най-голямо значение за формирането на добива от картофи. Едновременно се образуват генеративните органи, столоните и клубените и продължава нарастването на надземната маса. След цъфтежа и образуването на плода растежът спира, долните листа пожълтяват, но клубените нарастват интензивно, като за даден период дневният прираст може да стигне до 150-200 кг. на декар свежа биомаса.

През четвъртия период спира растежът на клубените, кожицата им надебелява, натрупването на скорбяла продължава, но постепенно процесите затихват и клубените преминават в покой. При някои сортове надземната маса умира, а при други частично се запазва.

Установена е пряка зависимост между развитието на надземната маса и добива на клубените.

Висок добив се получава при добре развита листна маса. При недостатъчна влага през втората половина на вегетационния период голямата листна площ може да се окаже не само безполезна, но с усилената транспирация да задържа развитието на клубените.

При средно влажни години листна площ 3500-4000 кв.м. на декар се смята за оптимална, а масата на стъблата и листата е около 4000 кг. на декар.

В по-сухи години листната площ трябва да бъде около 2000-2500 кв.м. на декар, а масата на стъблата и листата - съответно 2000-2500 кг. на декар.

Грижи за картофите през вегетацията

Преди поникването посевът се бранува напречно на редовете с леки щригелни брани за разрохкване на почвата и за унищожаване на появилите се плевели.

Посевът се поддържа чист от плевели през цялата вегетация, като се използуват хербициди и се провеждат 2-3 междуредови обработки. Препоръчват се хербицидите афалон (200 гр. на декар), зенкор (70-80 гр. на декар) и др. Някои сортове са чувствителни към хербицидите, поради което дозите трябва да се намалят. Хербицидите се внасят преди поникването на картофите.

Когато растенията достигнат 8-10 cm, те се окопават. След 10-15 дни в зависимост от заплевеляването картофите се окопават отново, а при нужда и трети път. С окопаването растенията се загърлят, което активизира клубенообразуването. Използват се обикновени култиватори.

Картофите се нападат от много вирусни болести и гъбни болести . От вирусните болести по картофите най-разпространени са черната шарка, обикновената мозайка, къдравостта и др. Срещу вирусни болести по картофите освен използуването на устойчиви сортове много добри резултати се получават при съчетаване на химичната борба и термотерапията с използуване на обеззаразени по метода на тъканните култури растения. От гъбните болести по картофите най-голямо стопанско значение има маната.

Борбата срещу мана по картофи се води чрез:

  • многократно третиране на посева с препарати, съдържащи мед (купроцин, пероцин, син камък и др.)
  • препарати със системно действие - Ридомил 25 ВП и др.

При висок инфекциозен фон листата на картофите се пръскат през 10-20 дни.

Най-разпространеният неприятел по картофите е колорадският бръмбар. Борбата срещу него се води още с първото поколение, като се използуват няколко препарата, за да не се създаде имунитет.

Прибиране на картофите

Картофите се прибират в различни срокове и степен на зрелост в зависимост от предназначението им. Ранните картофи не се изчакват да узреят, прибират се през май в продължение на 15-20 дни.

Преди да узреят напълно, се прибират и семепроизводствените посеви, за да се ограничи заразяването с вирусни болести. Картофите за консумация през зимния период се прибират, когато узреят напълно. Характерните признаци за узрелите картофи са пожълтяването и изсъхването на листата и стъблата, пълното развитие на клубените и втвърдяването на ножицата им. Картофите от лятната посадка се прибират в края на вегетационния период. При влажно време и при кална почва картофите не бива да се изваждат, защото се изцапват и трудно се съхраняват. Картофите се вадят в сухо време при температура над 7°С. Клубените за консумация се сортират в две фракции до 3 cm и над 3 cm, а за посев - в четири фракции: до 3,5 cm, до 4,5cm, до 5,5 cm и над 5,5 cm.

Картофите се прибират ръчно и с машини. Ранните картофи се изваждат с нож, скоба или плуг. Картофите се сортират ръчно или с машина за сортиране на картофи. Добри резултати се получават при използването на картофовадачка, която изважда клубените и ги почиства от почвата и от надземната маса. За повишаване качеството на работата и производителността на картофовадачката надземната маса предварително се прибира с роторен силажокомбайн.

Средно ранните картофи и късните картофи се прибират с комбайни по следните методи - поточен, разделен и комбиниран.

При първия метод от комбайна клубените се доставят в сортировъчния пункт, където се разделят на три фракции: за продоволствени цели, за семепроизводство и за фураж. При втория метод картофите се изваждат с картофовадачка, а след няколко дни, след като просъхнат, се прибират с комбайн.

Съхраняване на картофите

Картофите се съхраняват в ровници или в специални масивни картофохранилища. През първите 10-20 дни температурата в хранилището се поддържа около 15°С, за да заздравеят раните по кожицата на клубените. След това температурата постепенно се понижава и в продължение на 40-60 дни достига 2-4°С. Влажността на въздуха се поддържа 85-90%, като в първите седмици се вентилира по-интензивно до 4-5 часа дневно през 3-4 часа.

При сортирането клубените те трябва да се третират с фунгициди, за да се предпазят от гъбни болести.

При съхраняването в клубените протичат сложни физиологични процеси. В началото (1-1,5 месеца) клубените дозряват, интензивно дишат и изпаряват вода. След това преминават в покой (1-2 месеца) с потиснати жизнени процеси. След покоя пъпките се събуждат, дишането отново се засилва и разходът на сухо вещество се увеличава.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Отглеждане на праз

Средно ранни и късни сортове домати

Листно завиване по доматите