През 2024-а година оризопроизводството срещна много сериозни трудности, които бяха част от проблемите, с които се сблъсква цялото българско земеделие.
„Водата е най-големият проблем за земеделците, които се занимават с производството на ориз. Много от стопаните след три сушави години се оказват поставени пред опасността да се откажат от това трудно производство и вече има няколко такива случаи, като се надявам това да не подейства в сектора с ефекта на доминото“, коментира за Агри.БГ председателят на Българската оризова асоциация Георги Видолов.
„2024-а година беше трудна за оризопроизводителите. Основна причина е недостигът на вода за напояване, а той е обусловен от два фактора. От една страна това са климатичните промени, от друга е изграждането на голям брой малки ВЕЦ.
В последните години са построени над 1000 такива енергийни съоръжения, като една част от тях са направени преди язовирите за напояване. Вместо зимата да пълним язовирите, водата минава през ВЕЦ-овете и оттам изтича през реките към морето. Когато дойде сезонът за напояване се оказва, че язовирите са празни. Може би ярък пример за това е язовир Пясъчник“, коментира Ангел Ангелов от „Екоприм“, който отглежда 6 000 дка ориз в района на Белозем.
Според него друга основна трудност е, че производителите в другите европейски страни получават неколкократно по-големи субсидии в сравнение с тези в България.
„Ниските субсидии и недостигът на вода, който води до понижени добиви, правят нашата продукция неконкурентна и трудна за реализация“, казва Ангелов, който посочва и сериозния проблем с безмитния внос на ориз от трети страни като Мианмар, Виетнам и други.
Оризопроизводителите се сблъскват и с други предизвикателства. „Имаме голям недостиг на препарати за растителна защита, като основно става дума за хербициди срещу плевели, понеже някои от разрешените до скоро активни вещества не се поддържат вече и са изтеглени от пазара, други влязоха в списъка на забранените, тъй като явно не са подходящи и имат странични ефекти и остатъчни вещества“, сподели още Георги Видолов.
От думите му става ясно, че „Напоителни системи“ са успели да задоволят през 2024 г. на 80% необходимостта от вода за ориз, като производителите нямат особени очаквания следващата година да бъде по-добра в това отношение.
„През годините има допуснати грешки вследствие на неправилни решения, заради които сега се мъчим да възстановим напоителните съоръжения посредством диалог, предложения и проекти, но това ще отнеме доста време и то при добра воля от страна на правителството, конкретно на финансовото министерство, тъй като е необходим сериозен паричен ресурс. Трябва да има разбиране, че осигуряването на вода е приоритет за земеделието“, сподели още Видолов.
Той уточни, че няма оризопроизводители, които да са бенефициенти по програми, свързани с подобряване на инфраструктурата за напояване. Държавната компания „Напоителни системи“ работи по няколко проекти, които започнаха да изпълняват, но те са за рехабилитация на съществуващите съоръжения.
„Напоителните системи у нас са строени преди доста десетилетия и за съжаление през последните 30 години само се разрушават, разпродават и разпарчетосват и нищо ново не се прави. Парадоксът е, че се обръщаме назад и искаме да възстановим това, което е било преди 40 години. Докато хората са отишли напред с новости и иновации, ние искаме да имаме поне това, което са ползвали нашите родители“, каза още председателят на оризовата асоциация.
Трудностите, пред които са изправени оризопроизводителите пък са причина от „Екоприм“ да нямат намерение и възможност да разширяват производството и да инвестират в нова техника.
„Надяваме се Министерството на околната среда и водите, Министерство на земеделието и „Напоителни системи“ да решат проблема с недостигът на вода за напояване през поливния сезон", казва още Ангел Ангелов.
1 КОМЕНТАРА
31.12.2024