Камелината привлича вниманието на все повече гръцки земеделци. Стимул за това им дават субсидията и ниските разходи за отглеждане. Пример за това е Никос Ботроцос. Традиционно той отглежда памук и твърда пшеница в Родопите - район, доминиран от двете култури. Сега експериментално е засадил 50 декара с камелина, съобщава Ypaithros. 

Камелина: Забравената маслодайна култура, която се завръща по българските полета

Защо гърците избират камелината? Защото тя е алтернативно решение на памука и пшеницата. 

За камелина дават много добра субсидия. По Екологичните схеми е около 60 евро на декар, обяснява Никос. Той отбелязва още, че миналата година на производителите са били платени 30 евро и се очаква това да бъде получено и тази година, тъй като исканите суми са двойно по-високи от наличните от Европейския съюз.

В момента Ботроцос работи с компания, която изкупува камелината му за 47,5 цента на килограм. Освен това му дава премия от 30 евро на декар, която се добавя към 30-те евро от субсидията. Това му гарантира доход в сравнение с пшеницата. 

Ботанически камелината е близка до рапицата, която сме култивирали в миналото. Отглеждането й не представлява особени затруднения. При нормални дъждове през зимата от поливане няма нужда. Ако има суша, може да се наложи поливане през април и май. Камелината има кратък биологичен цикъл, сее се между ноември и декември и се прибира през май. Продуктивно не е силно растение, дава 120-150 кг от декар, разказва спецификите на културата той.

Камелината е маслодайно растение, използвано от авиокомпаниите за производство на биогориво. Семената са доста дребни и не могат да се засяват със старите машини. 

Ако приходите от реколтата са добри, Боцотрос планира да увеличи обработваемите площи.



Вижте още:

Нетрадиционни покривни култури: Шафранка

Биологично земеделие и камелина: успешна комбинация за борба с плевелите и подобряване на почвата

Първи опити: Камелина ще расте на добруджанска почва