„Ожънатото зърно от камелина е изпратено в Аграрния университет в Пловдив. Там предстоят редица анализи“, сподели биопроизводителят Милена Минчева от Генерал Тошево след прибирането на реколтата от маслодайната култура. В екологично чистите полета на семейството се изведе експеримент на научния институт, който имаше за цел да проследи как маслодайното растение се справя при условията в Добруджа. Съгласно сключения договор между университета и биостопанството, реколтата от камелина е изпратена във висшето учебно заведение. 

Добивите от зърното от камелина са 660 кг/дка, а от полето, в което е заложен грах и камелина – 540 кг/дка. Този резултат е с люспите на маслодайната култура, тепърва предстои почистване. Очакванията са след махане на люспите точният добив да падне с около стотина килограма, уточни още Милена Минчева.
„При жътвата спазихме всички изисквания по проекта. Едно от тях беше да се прибере при влага 6%. При зърнокомбайна също трябваше да има редица настройки и корекции, тъй като самото зърно е твърде малко, твърде дребно“, допълва биопроизводителката. 

Камелината е била известна на земеделците у нас преди десетилетия и високо ценено заради маслодайните си качества. По-късно растението бива забравено и изместено от полетата заради други култури. „Камелината е предшественикът на слънчогледа по българските полета, в миналото се е сеела тази култура за масло и храна“, споделя Милена Минчева и разказва за различните сортове, от които може да се извлече масло за кулинарията, фармацията, козметичната индустрия и не на последно място – за добиване на биогориво. Сега опитите на Аграрния университет ще покажат доколко различните сортове камелина могат да намерят благоприятна почва за отглеждане у нас. 

На този етап е ясно, че дивият лен успя да се справи с екстремните горещини и засушаване в Добруджа.

Освен това корените на растението имат ценното свойство да потискат развитието на кореновата система на плевелите. Така културата прави своеобразно почистване на нежелания плевелен състав в полетата и е особено ценна за биологично сертифицирани стопанства. 

Международният проект има за цел да проследи как растението се развива в различни условия: на биологично поле, при конвенционално отглеждане, при различен климат, торене и технология. Това е третата експериментална година, като в изследването участват научни институти, биостопанства и конвенционални фермери от Полша, Турция, Италия и България.