Животновъдите понякога се срещат с предубеждения срещу месните продукти на пазара, тъй като купувачите предполагат, че животните може да са третирани с хормони. 

У нас: Телешкото месо на едро рязко поевтиня

Разпространено е мнението, че „Хормони се дават в храната на животните, за да растат по-бързо“, отбеляза ветеринарният лекар на Агри.БГ д-р Тихомир Сеферинов. Той описа някои от митовете и реалностите, свързани с хормоналните препарати в животновъдството.

Основните заподозрени за използване на хормонални вещества са производителите на птиче месо. Причината за това е, че неспециалистите навярно недооценяват възможностите на птицефермите да произвеждат висококачествено месо за относително кратък период от време. 

„Навремето кокошките се гледаха цяло лято, а сега ги произвеждат за месец“.

Нещата се коренят далеч в миналото, когато през 1956 г. Агенцията за храни и лекарства (FDA) на САЩ за пръв път официално регистрира и одобрява за използване хормонални препарати с цел да ускори растежът и да се подобри консумацията на фураж при месодайните телета.

Интересен факт е, че в птицевъдството тази практика никога не е въведеждана. 

При месодайните телета са били разрешени за използване 6 вида хормони и техните синтетични аналози: естрадиол-17а, прогестерон, тестостерон, зеранол, тренболон ацетат и меленгестрол ацетат.  

През 70-години на ХХ век във Франция за пръв път се повдига въпросът за здравната целесъобразност на отглежданите по този начин животни и за евентуалната опасност за човешкото здраве при консумацията на месни продукти, произведени от тях.

На базата на проведени изследвания през 1981 г. Европейският съюз приема решение - Директива 81/602/ЕЕС, с което се забранява употребата на хормонални продукти, като промотори на растежа при  животни за човешка консумация. Забранява се и вносът на месни продукти от тях.

По същество забраната влиза в сила чак през 1989 г. Това предизвиква негативна реакция от страните износителки на телешко месо, които използват хормоналната терапия. Те не са съгласни с направените заключения, а някои от тях прилагат такава терапия и в момента. 

Основни опоненти на приетото европейско правило се оказват САЩ и Канада. Спорът е повдиган многократно по време на търговските преговори на форумите на Световната търговска организация (СТО).

В резултат на тези дискусии е прието решение, че ЕС е в правото си да забрани вноса от държави производителки на такива месни продукти, независимо че търпи реципрочни санкции от тях.

Както личи от историята, проблемът е актуален основно за консуматорите на телешко месо. В България то е под 5% от общото потребление на месни продукти.

Истината е, че хормонални препарати, подпомагащи растежа, не са прилагани при отглеждането на птици. Проучванията многократно са доказвали, че подобна практика е просто неефективна. 

За да е ефективен един хормонален препарат, той трябва да е с продължително действие. При месодайните говеда хормоналният имплант подпомага растежа за период от 100-120 дена. Бройлерите завършват растежа си в рамките на  35-42 дена.

Средно в една бройлерна сграда (ферма), се отглеждат 18 000-20 000 птици. Това автоматично изключва индивидуалното поставяне на хормонален препарат, каквато е практиката при месодайните говеда. Това би затруднило и оскъпило производството неимоверно.

Теоретично приемането на хормони може да стане чрез фуража. Този подход обаче се сблъсква с друг физиологичен проблем. Хормоните са белтъчни структори, които губят своята активност, след като преминат през храносмилателния тракт на птиците.

Неслучайно при говедата става дума за хормонални подкожни импланти.

Не на последно място е и цената на подобен метод. Дори ако се приеме, че би се постигнало подобрение на производствените резултати, то разходите за закупуването и прилагането на подобни препарати многократно биха надвишили евентуалните им ползи.

Огромният скок на производителноста в птицевъдствоте се крие в три основни причини:

- Първо, успехът в селекционната дейност и методичният подбор на най-добрите птици спрямо техните показатели и качества. През последните десетилетия с всяка година се съкращава с по един ден времето за достигане на поставените селекционни цели.

- Второ, начинът на хранене на птиците. В наши дни се знае много по-добре по какъв начин се хранят различните категории птици. Точно са определени нужните биологични нива от енергия, протеини, витамини и минерали, които позволяват достигането на биологичният им потенциал.

- Трето, сега по-добре се разбира от какви условия на външната среда се нуждаят животните. Оптимизирането на температурата, качеството на въздуха и осветлението в сградите подпомагат добрите резултати.

Птиците, поставени в подходяща климатична среда, които имат качествена храна и прогресивна селекция, не се нуждаят от хормони за подкрепа на тяхното развитие. 

Добре е българските потребители да бъдат информирани и те да бъдат убедени, че храната им е защитена от нежеланото присъствие на хормонални вещества. Това се осигурява както от животновъдната наука, така и от регулациите и решенията, приети от общността, в която живеем.