Много сериозно трябва да се погледне в структурните дисбаланси/пропорции, които много ясно личат и най-вероятно ще се задълбочават, ако не се вземат поне някакви коригиращи мерки.

Животновъдство – растениевъдството и животновъдството, макар и взаимно свързани, имат съвсем различни проблеми – безспорно субсидиите почти не стигат животновъдите и техните проблеми са в пъти повече от тези на растениевъдите. Ползи подотрасълът да съществува – един от най-големите потребители на растениевъдна продукция, затваря цикъла на земеделието в рамките на страната и произвежда продукция с добавена стойност за местна консумация и износ; при свръх производство на зърно и липса на външни пазари, смекчава последиците върху растениевъдния отрасъл; създава поминък на малки средни фермери в селата(малкия и среден бизнес в земеделието); има екологични функции за изпасване на пасища и ливади; осигурява голямо производство на естествени торове които намаляват зависимостта от изкуствени торове на зеленчуко- и зърнопроизводството; осигурява основната суровина за млеко- и месопреработвателните предприятия. Алтернативата да няма животновъдство в България – още по-голямо обезлюдяване на селата, социални последици и за градовете и демографски последици за страната при тяхното търсене на препитание в чужбина; преработвателната промишленост работи с по-нискокачествени чужди суровини, съответно произвежда по-нездравословна храна за населението; растениевъдството става силно зависимо от износа и световните пазари. Спешните мерки, които трябва да се вземат:

1.Допълнителни средства и подмерки за модернизиране на животновъдните ферми, особено на малките и средни ферми; 2.Осигуряване на директен достъп до пазара на млечни продукти на фермерите производители. В противен случай задължителни минимални изкупни цени, иначе секторът наистина загива, защото във всички ЕС страни не просто се субсидира, но се свръхсубсидира. 3.Стимулиране на фермерите да се кооперират, за да могат да се превърнат в конкуренти на сегашните големи преработватели на млечни продукти, продавайки на близки до тях цени, но съответно много по-качествена продукция.

Растениевъдство – от анализа на ИПИ се вижда ясно, че има голям структурен дисбаланс между малки и средни стопанства и едри арендатори и свръхголеми стопанства. Тази диспропорция ще продължи да се задълбочава, ако не бъде направен своевременен анализ на начина и предоставяните суми под форма на субсидии на различните типове стопанства. Постепенно малките и средните ще бъдат изтласкани от пазара. Малък шанс е кооперирането, но и то ще помогне само частично. Анализ и корекции в стратегията на ПРСР – вече парите по мерките за модернизация са разпределени. Прагът от 1.6 милиона за проект в допълнение на позволеното кандидатстване на свързани фирми и лица, е в ущърб на малките и средните фермери, които тепърва смятат да разработват своите проекти за модернизиране. Ако все още не е късно следващото правителство трябва да натиска в посока да прекрати одобрени проекти с нередности и свободните средства да се насочат от по-едрите фермери към средните и малки фермери.

Зеленчукопроизводство – то е в подобно положение на животновъдство-изисква повече грижи, работна ръка, съответно и по-високи разходи за производство. А субсидиите са едни и същи – съответно зеленчуковите полета се превръщат в житни ниви. Необходимо е коригиране размера на субсидиите или поне държавна помощ за вода за напояване и за изграждане на модерни и ефективни напоителни системи.

Овощарство – секторът със сравнително най-малко проблеми, но и там има какво да се работи основно в коопериране, излизане сами на вътрешни външни пазари, малки преработвателни цехове, складови и хладилни площи.

Лозарство – също се развива добре, но пак се опасявам, че е въпрос на време най-малките и средни, над-средно ниво производители да бъдат изтласкани от пазара, тъй като големите винзаводи имат големи собствени масиви, а и малките лозари ще имат недостиг на работна ръка.

Агроекология и биологично земеделие – това е спасението и нишата на малките и средни фермери – големите полета на Добруджа и Дунавската равнина едва ли имат шанс да бъдат отвоювани от корпоративните и олигархични интереси, но за местата с по-начупен хълмист и планински релеф това е голям шанс вървящ ръка за ръка с развитието на аграрен и селски туризъм. Но за това също трябва не само държавна подкрепа и субсидии, но целенасочена информационна и ноу-хау кампания, която да достигне до максимален брой хора от селата, а и предприемчиви, образовани отворени хора от градовете, които искат да променят своя начин на живот.

Завършвам с цитат на уводния коментар на главния редактор на National Geographic България-“За нас – ситите, гладът е цифри и диаграми, ала за много хора той е болезнено празен стомах. Докато ние се чудим какви хапчета да гълтаме, за да смалим талията си, гладните се озъртат къде да открият нещо за ядене.” В този смисъл никой не трябва да се учудва на анализите на ИПИ, колкото и интелигенти и умни да им са приказките извадени като от буквар или учебник, без да имат практически досег с земеделието, те ще си останат само цифри и диаграми.

Автор:

siesta