Високият ДДС създава предпоставки, първо, производителите да не искат да продават официално, и второ, да върви нелегалният или нерегистрираният внос на плодове и зеленчуци, за който обикновено не се плаща ДДС, коментира Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България (НГСБ), за Агри.БГ.

Атанас Кунчев: Обещаха бързи, краткосрочни мерки

Обратното начисляване на ДДС е една от мерките, които от години се обсъждат. Производителите се надяват вече да се намери решение с подкрепата на Министерство на земеделието. Попитахме Мариана Милтенова кога ще се случи това обратно начисляване.

Милтенова: „Обратното начисляване на ДДС е възможност за производителите за глътка въздух.“

„Това зависи от Министерството на финансите, но ако правилно съм разбрала от министър Танева, процедурата е задействана. Когато малките земеделски производители се обединяват в организации на производителите, задължително трябва да се регистрират по ЗДДС и да продават с ДДС. Така обаче индивидуалният земеделец става неконкурентен спрямо този, който продава без документи, на улицата, на пътя, или внася неофициално плодове и зеленчуци и не плаща 20% ДДС“, обяснява Милтенова.

След последното заседание на Консултативния съвет зам.-министър Чавдар Маринов коментира, че се готви експортна стратегия за родните плодове и зеленчуци. Попитахме Мариана Милтенова дали е необходима такава стратегия и какви са проблемите.

Милтенова: „Трябва да има не само експортна стратегия. Необходима е цялостна промяна на националната политика към сектор „Плодове и зеленчуци.“

„Има различни пречки да изнасяме навън в определени райони на света. Една от тях е, че нямаме техническата възможност да го правим в големи количества за силните и скъпи пазари в момента, каквито са Азия и Близкия изток. Например малотрайните продукти – нежните плодове, могат да стигнат до тях само по въздух. При липсата на директно карго от България за тези държави обаче ние транспортираме минимални количества с пътническите полети, които налагат много ограничения както за количествата, така и за опаковките“, уточнява председателят на НСГБ.

Тя определя създаването на регистър на търговците на плодовете и зеленчуците като добра идея, за която се говори вече доста години. 

„Но при добро желание и сега може да се упражнява контрол, който обаче на практика не е действащ. По тази причина всеки може да се регистрира като земеделски производител с 1–2 декара площ например, а той де факто е търговец и продава стотици хиляди килограми или тонове продукция. И сега може да се реши проблемът с нелоялната конкуренция, ако има ефективен контрол“, убедена е Милтенова.

Тя цитира данни на КНСБ, според които 1,2 млн. сезонни работници работят извън България, в Европа. 80% от тях са в селското стопанство в 17-те стари държави членки, които са с базисно плащане на стопанство. Работната ръка там идва от останалите 11 нови държави членки, между които България, Румъния, Литва, Латвия, Естония и Полша, в които се прилага СЕПП, или плащане на площ, еднакво за всички култури.

„Поради неадекватното подпомагане ние не можем да плащаме на работниците високи заплати и те отиват да работят в ЕС, защото базисното плащане, което получават стопанствата там, им позволява да плащат повече на нашите сънародници. Нещо, което ние не можем да си позволим, защото нямаме този начин на подпомагане. Защото при системата за единно плащане на площ, еднаква за всички продукти, виждате какво се случва – западат производството на плодове и зеленчуци, животновъдство и т.н.“, заявява Милтенова.

Милтенова: „България стана донор на работна ръка за държавите с базисно плащане, защото техните земеделски производители могат да си позволят да плащат повече.“

Едно от предложенията на производителите е подпомагането да бъде като еднакъв процент от себестойността на продукцията. Според експерти от ЕК се допуска и комбинирано подпомагане – базисно плащане на стопанство и плащане на площ.

„Това е въпрос на избор от страна на държавата членка. Ако имаме подпомагане като еднакъв процент от себестойността на продукцията, няма да се лашкаме насам и натам и да се засаждат по документи огромни площи с тикви, после с картофи, а на пазара да ги няма и т.н. Тогава в зависимост от конюнктурата на пазара, категорията на земята, дали има напояване, складова база, контакти, реализация, техника, оборудване, работна ръка, всеки производител ще преценява какво да отглежда“, заключва председателят на НСГБ.