Производствените разходи за пшеница са скочили с между 25% и 68% за три години

Накратко:
•    Вносът на зърно от Украйна създаде излишък на пазара, който понижи цените 
•    Производствените разходи в ЕС са скочили с 25 – 68% за три години

След по-малко от месец и половина автономните търговски мерки с Украйна (ATM) ще изтекат, а по темата все още цари оглушително мълчание. По последни изказвания на представители от Брюксел, пшеницата и ечемикът отново ще бъдат изключени от мерките за защита на пазара, съгласно новото ревизирано споразумение на ЕС с Украйна.

На местна почва, говорейки за украинско зърно сме свикнали да банализираме въпроса свеждайки го до „про-“ срещу „анти-“. Но какво реално се случи с Европейския пазар, и то не под диктовката на Украйна или Русия, а единствено под тежестта на собствените (ЕС) решения, нека погледнем статистиката.

„Ако обикновената пшеница и ечемикът не бъдат правилно защитени при следващото преразглеждане на Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна, европейският сектор на зърнените култури може никога да не се възстанови и никаква визия за бъдещето на селското стопанство няма да може да поправи щетите“, категоричен е Седрик Беноа, президент на групата за зърнени храни в Copa-Cogeca.

Според него, кумулативният ефект от кризата с COVID-19, последвана от войната в Украйна предизвика драматично увеличение на производствените разходи, причинено главно от увеличението на цените на торовете.

Преглед на статистиката показва, че във Франция средните производствени разходи на хектар за обикновена пшеница са били 1414 евро през 2020 г. През 2023 г. те са се увеличили до 2065 евро. Увеличение от 46% говори само за себе си, като тенденцията е налице и в други страни от ЕС, където производствените разходи се увеличават (съответно) с 36% в Румъния, с 24% в Белгия и колосалните 68% в Ирландия.

Според експерта, това не би било катастрофално, ако пазарът беше поел тези разходи. „Но това не се случи и за това е виновна либерализацията на украинския внос. Във Франция например, цената в края на 2023 г. е била около 209 евро/тон при средна цена от 304 евро/тон през 2020 г. В същото време зърнените храни, които не бяха предмет на широкомащабен внос от Украйна, като твърдата пшеница, се повишиха във времето до 315 евро/тон, спрямо 230 евро/тон, в годините преди войната. Разликата е поразителна и ни води до едно ясно заключение: вносът на зърно от Украйна създаде излишък на пазара, който понижи цените на ключовите за ЕС култури“.

Статистиката е категорична, тъй като след отпадането на ограниченията, вносът от Украйна в ЕС е нараснал 7 пъти. Нещо повече, според официалните данни се оказва, че този допълнителен внос не е заменил други източници, тъй като общият внос на пшеница в ЕС е скочил от 3 милиона тона до над 9 милиона. Тези данни контрастират с факта, че производството в ЕС остава почти непроменено (спад с 1 млн. тона) през периода, а потреблението на пшеница и други подобни зърнени култури е намаляло. Така, в условията на повишено предлагане и непроменено търсене цените неизбежно влизат в низходяща спирала.

Много пъти съм споделял своето убеждение, че ако през погледа на войната Украйна е в позицията на жертва, то по отношение на зърнопроизводството тя е хищник. Помощта не означава самоунищожение.

Сега, отново сме на прага на едно много важно за европейския земеделец решение. И ако си спомним сентенцията, че „и умният, и глупавият грешат, но само глупавия повтаря грешката си“, то може да обобщим, че предстоящото решение по въпроса ще бъде своеобразен тест за Европейската интелигентност.