С жътвата на лавандула на дневен ред предстои да излезе още един проблем, породен от нарастването на насажденията с етерично-маслената култура. Остатъкът от дестилирането на лавандулата продължава да се третира като отпадък и решение по въпроса още няма, категорични са земеделските стопани. Според тях общинските депа нямат възможност да поемат тревната маса, която дестилериите са задължени да извозват. 

Директни плащания: Вижте къде и колко е платено за Кампания 2020

„Това е един сериозен проблем, който възникна пред всички дестилерии и производители на етерични масла. Той засяга не само ангажираните с лавандула, но и с други етерично-маслени растения, които подлежат на обработка за добив на масло“, заяви Нина Гиргинова, председател на Националния фестивал на лавандулата в Генерал Тошево. 

Според интерпретацията на РИОСВ става дума за производствен отпадък. Това определение влиза в конфликт с естествените процеси на гниене, които се случват в него. „Този отпадък може да бъде разграден в природата абсолютно безопасно. Ще работим в тази посока, разбираме, че това е един сериозен проблем пред големите производители и пред дестилериите, които работят с много голям капацитет“, категорична е Гиргинова.

По думите й това са тонове биологична маса, която подлежи на разграждане иестествено гниене, а всъщност може да се използва. „Ще работим упорито по проблемите на съхранението, транспортирането и вторичното приложение на лавандуловите остатъци“, допълни дамата и уточни, че биологичната маса може да служи за възстановяване на почвата, вместо да бъде третирана като отпадък. 

Представители на 15 дестилерии дискутираха преди дни проблемите, които пораждат нормативните изисквания относно регламентирането на биологичните остатъци. Според Пламен Николов, управител на най-голямото преработвателно предприятие в Добруджа, годишно се отделят около 50 000 тона биомаса след дестилиране на лавандулата. 

Неглижирането на проблема има сериозни последствия. През миналото лято Добрич беше многократно обгазен след изгаряне на лавандулови остатъци. Струпването на биомасата на едно място години наред води до самозапалване и възникване на пожари.