Украинският внос на зърно продължава да е една от водещите теми в земеделието, която вълнува особено зърнопроизводителите. По време на Десетия юбилеен семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) стана ясно какви са внесените количество и също така какво има в българските складове, като наличност.

Гласувайте: Какво ще доведе до по-голяма прозрачност при разпределяне на бюджетите по сектори?

Отговорът на множество въпроси по темата с украинския внос даде директно Петър Кировски - директор на дирекция “Растениевъдство” в Министерството на земеделието.

По думите му от 1 май до 24 ноември в страната ни са влезли 713 хил. тона черен маслодаен слънчоглед от Украйна.

“Лошата новина за всички, които се занимават със слънчоглед е, че обемите са огромни. Добрата новина обаче е, че има тенденция на намаляване на месечна база - от 160 хил. тона през юни, обемите се свиват до малко над 60 000 тона през октомври”, обясни Кировски.

Според него резултатите може да означават две неща - или че реколта 2021 г. от украинския слънчоглед е пред разваляне и няма как да бъде изкупена или складовете са пълни и няма къде да стои. Зърнопроизводителите в залата потвърдиха, че всъщност складовете са пълни, като по данни на Петър Кировски общо над 2 млн. тона слънчоглед са наличностите по складовете към 24 ноември.

Що се отнася до пшеницата - от Украйна са влезли малко над 7 000 тона. А вносът на царевица е в размер на 14 030 тона.

Притеснително е, че и при пшеницата, и при слънчогледа и при царевицата сравнението на експортните обеми сочи, че те са доста ниски спрямо година по-рано. При пшеницата през последните две седмици има раздвижване и се прави значителен експорт за далекоизточни дестинации. Само допреди месец по складовете в страната е имало над 4 млн. тона пшеница и почти никакво движение в баланса, уточни експертът.

По думите на Кировски към момента Агенцията по храните (БАБХ) не е открила притеснителни данни в показателите на изследваните проби слънчоглед.

“Не са установени карантинни неприятели, амброзия или радиоактивност. Това, което мога да кажа е, че се подготвят се допълнителни задължения за притежателите на складове, но засега документацията се задържа, за да може целият процес да се направи по дигитален път. Евентуалните изменения на Наредба 23 коментирахме и на Консултативен съвет по зърното.

Ако наредбата се внесе за ремонт преди дигитализацията, може да се окаже, че всеки притежател на склад ще трябва да попълва хартиени дневници, а това може да притесни излишно земеделците”, обясни експертът. 

Идеята е да се създаде регистър, който да обслужва складовете, така че да се следи наличността в тях, влизането и излизането на стока, включително по страна на произход, по начин, по който да не се утежнява земеделския стопанин, ползвателя на обекта, както и търговеца. Целта е всички, които имат задължения да докладват на седмична база, а не на месечна както е в момента.

“Идеята, която коментирахме и на Консултативния съвет по зърното, е да се проследи и види какво се случва във всеки момент и във всеки склад, като тези данни ще послужат на администрацията и на всички в сектора, за да бъдат нещата по-ясни и чисти”, заключи Петър Кировски.