Как се променят почвите под въздействието на човешката дейност и климатичните промени? Отговор на тези въпроси дава най-новото издание на Световния атлас на опустиняването и състоянието на почвите, публикуван от Съвместния изследователски център, научната служба и информационната служба на Европейската комисия (ЕК). 
 
 
Според авторите, изданието, което се разпространява свободно в интернет, представлява инструмент за вземане на решения за подобряване на усилията по места срещу загубата на почви и деградацията на земите.
 
„Атласът предоставя първата всеобхватна, основана на доказателства оценка за деградацията на земите в световен мащаб и подчертава спешната необходимост от приемане на коригиращи мерки“, се казва в съобщение на ЕК.
 
Селското стопанство е един от факторите, които предизвикват промени в почвите. Деградацията на земите може да се ограничи чрез увеличаване на добивите от съществуващите земеделски площи, превръщането на растителните продукти в приоритет, консумиране на животински протеини от устойчиви източници и намаляване на разхищенията и загубите на храна.
 
„През последните 20 години след публикуването на последното издание на Световния атлас на опустиняването, натискът върху земята и почвата се увеличи драматично.За да запазим планетата си за бъдещите поколения, трябва спешно да променим начина, по който се отнасяме към тези скъпоценни ресурси.Това ново и много по-напреднало издание на Атлас дава на политиците в световен мащаб изчерпателни и лесно достъпни виждания за деградацията на земята, и потенциалните мерки за справяне с опустиняването и възстановяването на деградирали земи“, заяви Тибрир Наварацикс , комисар по въпросите на образованието, културата, младежта и спорта, който отговаря за Съвместния изследователски център (СИЦ).
 
 
По думите на комисаря по околната среда, морското дело и рибарството Кармену Вела, изданието подчертава значението на действията за опазване на почвата и устойчиво използване на сушата и водата в области като селското стопанство, горите, енергетиката и изменението на климата.
 
„Това е подходът, препоръчан в Тематичната стратегия на ЕС за почвите и нашата най-добра надежда за постигане на неутралност на деградацията на земята в съответствие с целите на 2030 г. за устойчиво развитие“, подчерта Кармену Вела.
 
Атласът дава примери за това как човешката дейност предизвиква изчезване на видовете, застрашава продоволствената сигурност, усилва изменението на климата и води до изселване на хора от домовете си.
 
Една от констатациите е, че нарастването на населението и промените в моделите на потребление създават безпрецедентен натиск върху природните ресурси на планетата. Над 75% от площта на земята вече е с влошени характеристики, като този дял може да надхвърли 90% до 2050 г.
 
В световен мащаб всяка година площи, колкото е половината земя в ЕС или 4,18 млн. кв. километра се унищожават, като най-засегнати са Африка и Азия. 
 
Последиците от деградацията на почвите само в ЕС се оценяват на десетки милиарди евро годишно.
 
Деградацията на земите и промените в климата се очаква да доведат до намаляване на добивите в световен мащаб с около 10% до 2050 г., подчертава в съобщението. Повечето от тях ще настъпят в Индия, Китай и Африка на юг от Сахара, където деградацията на земите може да намали наполовина растителната продукция.
 
Като последица от ускореното обезлесяване ще стане по-трудно да се смекчат ефектите от изменението на климата. До 2050 г. се очаква, че до 700 милиона души ще се изселят заради проблеми, свързани с оскъдните земни ресурси. Още до края на този век броят на тези мигранти може да достигне 10 милиарда.